Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Щом застанаха на дрейф, капитанът нареди позицията на кораба да бъде определена и отново изчезна в каютата си. Лейтенант Бишъп остана на квартердека.
— И сега няма да узнаем посоката — промърмори си Ейдриън.
Останаха неподвижни през остатъка от деня. По залез-слънце капитан Сиуард нареди светлини да бъдат запалени по мачтите, ала нищо друго не се отрони от устните му.
Ейдриън раздаде вечеря — отново яхния от осолено свинско. Дори той бе уморен от това меню, ала оплакванията идваха от пресните попълнения на екипажа, които още не бяха свикнали на суровия морски живот. Ейдриън подозираше, че повечето от морските вълци на борда дори и на сушата биха яли осолено свинско и бисквити, за да не си нарушат режима.
— Той е убиец, ето защо!
Този крясък идваше от Стаул и бе дочут от Ейдриън, когато готвачът се появи на долната палуба с последните порции. Тенкинът стоеше леко приведен в центъра на помещенията на екипажа. Сваляйки ризата си, черното му татуирано тяло и изпъкнали мускули лъснаха. В десницата си държеше нож. Левият му юмрук бе омотан в парцал. Гърдите му се повдигаха учестено, на лицето си имаше лудашка усмивка, а очите му проблясваха зловещо.
Пред Стаул стоеше Ройс.
— Той уби Едгар Дрю. Всеки го знае. Сега той ще умре.
Ройс стоеше небрежно, леко скръстил ръце пред себе си, сякаш беше един от зяпачите — ала очите му не се отделяха от ножа. Следеше го с очи, както котка би следила конец. На Ейдриън му отне само секунда да узнае защо. Стаул държеше ножа за острието. Интиутивно боецът огледа стаята и откри Бърни Дефо застанал отляво зад Ройс, скрил ръка зад гърба си.
Стаул отклони вниманието си за миг от Ройс, но Ейдриън зърна как премества тежестта си на задния крак. Надяваше се партньорът му също да е забелязал. Миг по-късно Стаул хвърли камата. Острието полетя със съвършена точност, ала Ройс вече не беше там и върхът се заби в дъските.
Всички очи се бяха спрели върху побеснелия, сипещ проклятия Стаул. Ейдриън се насили да игнорира тенкина и затърси Бърни. Той се бе преместил. Откри новото му местоположение в тълпата по проблясъка на острието. Бърни се бе промъкнал зад Ройс и се хвърли напред. Последният се извъртя. Незаблуден, посрещна стария си другар с ножа, предоставен му от Стаул. Бърни спря насред крачка, поколеба се, отстъпи назад. Ейдриън се съмняваше, че някой друг е забелязал намесата му.
— Ах! Добре танцуваш! — изкрещя Стаул и се изсмя. — Това е добре. Може би следващия път ще се препънеш?
Вълнението бе приключило и тълпата се разпръсна. Джейкъб Дърнинг промърмори достатъчно силно, за да чуят всички:
— Хубаво е да видя, че не съм единственият смятащ, че той е убил бедния Дрю.
— Ройс — рече Ейдриън, без да сваля очи от Джейкъб. — Може би е по-добре да вечеряш на палубата, където е по-хладно.
— Беше приятно — обяви Ейдриън, след като двамата без повече инциденти стигнаха до камбуза.
— Кое? — запита По, разливайки последната яхния за кадетите.
— А, нищо особено. Неколцина от екипажа се опитаха да убият Ройс.
— Какво? — По едва не изтърва тенджерата.
— Вече мога ли да убивам? — попита Ройс, пристъпвайки в ъгъла и опирайки гръб на стената. Върху лицето си имаше зло изражение.
— Кой се опита да го убие?
— Бърни — отвърна Ройс. — И какво да правя сега? Да лежа буден през нощта и да чакам той и приятелчетата… другарите му да ме наръгат?
— По, възможно ли е аз и Ройс да останем тук за през нощта?
— В камбуза? Предполагам. Няма да е особено удобно, ала ако се явява на вахта винаги навреме и ако кажеш на мистър Бишъп, че Ройс ти е нужен за помощ, може и да позволи.
— Отлично. Ще го сторя. Докато ме няма, По, би ли слязъл да ни вземеш два хамака, които да окачим тук? Ройс, ти би могъл да осигуриш катинар за вратата?
— По-добре е, отколкото да съм примамка.
Ройс работеше втората кучешка и първата смяна, което запълваше времето му от залез до полунощ. По времето, когато се завърна, Ейдриън бе получил разрешение партньорът му да спи в камбуза. По бе преместил малкото им багаж и опънал два хамака в тясната стая.
— Как е? — запита Ройс, влизайки в тесния камбуз и сварвайки Ейдриън, разположен в едната мрежа.