Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Мм? — разбуди се Ейдриън. — А, ами бива. За мен стаята е твърде тясна. Чувствам се сгънат на две. Но на теб ще ти е удобно. Как мина смяната? Видя ли Дефо?
— Не откъсвах очи от стария Бърни — отвърна Ройс, ухилвайки се и отбягвайки висяща от гредата тенджера. Ейдриън знаеше, че Ройс трябва да се е насладил на малкото си отмъщение. Ако съществуваше място, където партньорът му да има предимство, то сто фута във въздуха сред въжетата в мрака бе точно това място.
Ейдриън се намести, с което разлюля хамака си.
— Какво направи?
— Всъщност нищо. Но точно това го подлуди. Още се поти.
— Значи те е разпознал.
— О, да, тази нощ сякаш имаше две луни, толкова бледо бе лицето му.
Ройс провери хамака си и остана доволен от работата на По.
— Да си призная, изненадан съм, че на Бърни не се е случил инцидент — каза Ейдриън.
Крадецът поклати глава.
— Два инцидента от моята мачта си е вече лошо планиране. Пък и Бърни не се опитваше да ме убие.
— Определено изглеждаше така от мястото, на което бях застанал. И също доста добре организирано.
— Така ли мислиш? — Ройс седна на щайгата с бисквити, донесени от По за закуска. — Аз не бих го направил така. Първо, защо да уреждат сбиване сред пълна стая свидетели? Ако ме бяха убили, щяха да увиснат. Второ, защо да ме нападат в трюма? Както казах, морето е идеалното място за отърваване от труп и колкото по-близо до борда е жертвата, толкова по-лесно е.
— Тогава какво според теб са намислили?
Крадецът сви устни и поклати глава.
— Нямам представа. Ако е било диверсия, за да ни преровят багажа, защо не са я провели на палубата? И защо им е изобщо диверсия? Многократно са имали възможността да го претърсят в наше отсъствие.
— Смяташ, че е било, за да ни сплашат?
— Ако е било, идеята не е била на Бърни. Неизпълнените заплахи за убийството ми са прословуто фатални. Той би знаел това.
— Значи Дърнинг ги е подтикнал?
— Възможно… не зная. Дърнинг не прилича на човек, комуто Бърни би се подчинявал, особено за такива тъпи заповеди.
Приглушен удар, подобен на разбило се на палубата тяло, ги изправи на крака. Ейдриън отвори вратата на камбуза и любопитно се огледа. Бакбордовата вахта дежуреше, ала вместо обичайната скука, се бяха впрегнали здравата на работа, тренирайки пускането на лодка по вода. Бяха извлекли дългата лодка и я бяха довлекли до борда, където тя още веднъж се удари в планшира, преди да се потопи в океана.
— Странно време за тренировки — рече Уайът, изниквайки откъм бака.
— Проблеми със съня? — попита Ройс.
Уайът се ухили.
— Вижте кой още е дежурен — рече, сочейки към квартердека, където страж Траник, мистър Берил, доктор Леви и Бърни Дефо все още разговаряха.
Тихо се промъкнаха към предната част на кораба. Надвесвайки се, Ейдриън видя шестима души да гребат към близка светлина.
— Друг кораб — промърмори Ройс.
— Наистина ли?
— Малка едномачтова шхуна. Няма знаме.
— Има ли нещо в лодката? — попита Ейдриън. — Ако това е възнаграждението…
Ройс поклати глава:
— Само екипажа.
Звукът на греблата затихна. Зачакаха. Ейдриън се напрягаше да види нещо в мрака, ала различаваше единствено клатещата се светлина на лодката и другата, сочеща целта й.
— Лодката се връща — обяви Ройс. — Има още един човек.
Уайът присви очи:
— Кого ли вземат посред нощ от Делгос?
Лодката се приближи. Точно както беше казал Ройс, в нея имаше още една глава — пътник. Обвит в одеяла, той беше дребен и слаб, с дълго бледо лице и рошава бяла коса. Изглеждаше много стар — твърде стар, за да бъде от полза като моряк. Качи се на борда и дълго разговаря с Траник и доктор Леви. Багажът на стареца също бе пренесен. Една от чантите се разтвори и две тежки книги с кожени подвързии изпаднаха на палубата.
— Внимателно, момчето ми — рече възрастният човек на моряка. — Те са уникални. Подобно на мен, са много стари и за съжаление крехки.
— Отнесете нещата му в каютата на доктор Леви — заповяда Траник. Поглеждайки към носа, спря рязко. Взря се в тримата, замислено облизвайки тънките си устни, сетне бавно се приближи към тях. Държеше здраво черното си наметало, вдигнал рамене, за да предпази врата си от ледения вятър. Приличаше на мършояд.