Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Разбира се, че не.
— Добре. Тогава правете каквото ви се казва! — Пешади изфуча навън.
Старк мрачно отиде до прозореца. Моллата беше застанал до портата с вдигнати ръце и като всеки мюезин от кое да е минаре, на всяко зазоряване в ислямския свят, приканваше правоверните на първа молитва на почитания от векове арабски език:
— Елате на молитва, елате, за да успеете, молитвата е по-добра от съня. Няма друг Бог, освен Бог…
И докато Старк наблюдаваше тази сцена, Пешади набожно зае мястото си начело на мъжете от базата и всички послушно и с очевидно задоволство се заизсипваха от казармите. Войниците оставяха пушките си на земята, селяните оттатък оградата клякаха също така набожно. После, следвайки моллата, всички се обърнаха към Мека и започнаха задължителните поклони. Просваха се на земята и изричаха Шахадата.
— Кълна се, че няма друг Бог, освен Бог и Мохамед е неговият Пророк…
Когато молитвата свърши, настъпи пълна тишина. Всички чакаха. Моллата извика високо:
— Бог, Коранът и Хомейни! — После мина през портите и тръгна към Ковис. Селяните покорно го последваха.
Старк потръпна, ядосан на себе си. Омразата на този молла бе толкова силна, че чак избиваше през порите му. А толкова голяма омраза не можеше да не унищожи някого или нещо. „Ако аз полетя, може да стане още по-лошо. Ако определя някого или помоля доброволец, ще натопя хората си. А това е моя отговорност.“
— Ще трябва аз да летя с него — промърмори той. Няма как.
5
Околностите на Ленгех: 6,42 сутринта.
212 с двама пилоти и пълен товар от тринадесет пътници, изпълняваше редовен полет към Ормузкия проток от базата на С-Г в Ленгех, насочвайки се над спокойните води на Залива към разработеното от французи петролно поле Сири. Слънцето току-що се бе издигнало над хоризонта и обещаваше още един чудесен, безоблачен ден, въпреки че омарата, обичайна за Залива, намаляваше видимостта до няколко мили.
— Хеликоптер EP-HST, тук контролният радар на Киш. Завийте на 260 градуса.
Подчинявайки се, хеликоптерът се насочи по новия си курс.
— 260 на 300 — отговори Ед Воси.
— Поддържайте триста. Докладвайте на Сири.
За разлика от радарите в по-голямата част от Иран този тук беше добър, със станции на островите Киш и Лаван, обслужвани от отлично обучени от Военновъздушните сили на САЩ оператори на Иранските военновъздушни сили — и двата края на Залива бяха еднакво стратегически важни и еднакво добре поддържани.
— HST, прието.
Ед Воси беше американец, бивш военен летец, тридесет и две годишен, със спортна фигура.
— Днес радарът е нестабилен, а, Скраг? — попита той другия пилот.
— Аха. По-добре е така.
Сега пред тях беше малкият остров Сири — безплоден, пуст и незначителен, с неголямо мръсно временно летище, няколко бараки за персонала, обслужващ добива на петрол, няколко огромни резервоара за съхраняване на нефт, пълнени от прокарани по морското дъно тръбопроводи, които идваха от сондажните кули на север в Залива. Островът се намираше на около шестдесет мили от иранския бряг, близо до границата, която разделяше Ормузкия проток и водите на Иран от тези на Оман и Емирствата. Хеликоптерът направи плавен вираж точно над петролните резервоари и се насочи на запад към първата си спирка на няколко мили по-нататък, върху петролната платформа Сири Три. Понастоящем находището имаше шест работещи сонди, всички управлявани от френския полудържавен консорциум „ЕПФ“, който бе разработил този басейн за „Иран Ойл“ срещу бъдещи доставки на петрол.
— Радарен контрол Киш, HST е над Сири на 300 метра — обади се Ед Воси в микрофона.
— Прието, HST. Поддържай триста — дойде веднага отговорът. — Докладвайте, преди да започнете снижаването. Имате трафик пред вас, излитат в десет часа.
— Виждаме ги. — Двамата пилоти наблюдаваха полета на четирите, събрани в плътно ядро, реактивни изтребители — те минаха покрай тях и се извисиха в небесата на път към устието на пролива.
— Бързат — забеляза по-възрастният мъж и се намести на седалката.
— Има си хас. Погледни ги само! Исусе, те са F15 на Военновъздушните сили на САЩ! — учуди се Воси. — По дяволите, не знаех, че в този район има от тях. Виждал ли си ги преди, Скраг?