Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Моллата помоли за един от вашите хеликоптери, за да посети нефтените инсталации в нашия район. Както разбирате, ние не планираме полетите и не участвуваме в операциите ви. Ще уредите един от вашите най-добри пилоти да свърши тази работа. Тръгване — днес на обед.
— Защо не използувате някой от вашите аероплани? Ние можем да ви осигурим щур…
— Не. Един от вашите хеликоптери с ваш персонал. По пладне.
Старк се обърна към моллата.
— Съжалявам, но приемам заповеди само от „Иран Ойл“ чрез нашия управител на базата и техния представител за района Есвандиари. Ние имаме договор с тях и те имат изключителни…
— Машините, с които летите, са ирански — прекъсна го моллата грубо. Изтощението и болката му се надигаха отново и той искаше да приключат разговора. — Ще ни осигурите хеликоптер, както поискахме.
— Те са с иранска регистрация, но са собственост на „С-Г Хеликоптърс Лтд.“ от Абърдийн.
— С иранска регистрация, в иранското небе, заредени с ирански бензин, с разрешение от иранци, обслужващи иранските сонди, които добиват ирански петрол, за Бога. Те са ирански! — Тънките устни на Хусаин се разкривиха. — Есвандиари ще даде необходимите нареждания за полета по пладне. Колко време ще ви трябва, за да обиколите всички ваши площадки?
След кратка пауза Старк отговори:
— Може би шест часа полетно време. Колко смятате да се бавите при всяко кацане?
Моллата само го погледна.
— След това искам да летим над тръбопровода за Абадан и да кацнем, където аз избера.
Очите на Старк се разшириха. Той погледна полковника, но видя, че Пешади демонстративно наблюдава спиралата от дим, излизаща от цигарата му.
— Това ще е по-трудно, молла. Ще са ни нужни разрешения. Радарът не работи и по-голямата част от въздушното пространство се контролира от Службата за управление на полетите в Киш, а тя е, ъ-ъ, контролирана от военновъздушните сили.
— Ще получите всички необходими разрешения — увери го Хусаин и без да се помръдва, извърна поглед към Пешади.
— В името на Бога, ще се върна на обед: ако застанете на пътя ми, стрелбата ще започне.
Старк чувствуваше как бие сърцето му, и моллата също, също и Пешади. Но само моллата беше доволен — нямаше защо да се тревожи, той беше в ръцете на Бога, вършеше Божие дело, подчиняваше се на заповед: „Настъпвай срещу врага по всякакъв начин. Бъди като водата, която тече по склона. Настъпвай срещу бента на узурпатора шах, на неговите лакеи и въоръжени сили. Ние трябва да ги победим с кураж и с кръв. Настъпвай срещу тях по всякакъв начин, ти вършиш Божие дело…“
Вятърът блъсна прозореца и всички неволно погледнаха натам и към нощта зад стъклото. Небето още беше тъмно, звездите блестяха, но на изток се надигаха проблясъците на зората, слънцето беше точно под хоризонта.
— Ще се върна по обед, полковник Пешади, сам или с хората си. Изберете — каза Хусаин тихо. Старк почувствува заплахата — или обещанието — с цялото си същество. Моллата продължи: — Но сега, сега е време за молитва. — Надигна се с усилие, ръцете му още горяха, гърбът, главата и ушите чудовищно го боляха. За момент помисли, че ще припадне, но се пребори със замайването и болката и излезе. Пешади стана.
— Направете каквото поиска. Моля ви! Това е временно отстъпление и временен компромис — докато получим окончателните заповеди от законното правителство на Негово императорско величество и спрем цялата тази безсмислица. — Той запали цигара от цигарата, ръцете му трепереха. — Няма да имате проблеми. Той ще осигури необходимите разрешения, така че това ще бъде един обикновен ВИП полет. Обикновен. Трябва да се съгласите, защото е очевидно, че не мога да позволя военен самолет да обслужва един молла, особено Хусаин, който е известен с подмолната си противодържавна дейност! Разбира се, че не мога. Това е блестяща хитрост от моя страна и вие няма да я провалите! — Пешади ядосано смачка цигарата в препълнения пепелник — от тютюневия дим не можеше да се диша. Той изкрещя: — Чухте какво каза моллата. По обед! Сам или с хората си. Искате ли да се пролее още кръв? А?