Вихрушка

Старк огледа стаята. Иранските офицери не изглеждаха разтревожени. Той познаваше повечето по физиономия и нито един отблизо. Въпреки че С-Г споделяше базата с тях, откакто беше построена преди осем години, хората му нямаха нищо общо с военния или въздушния персонал. Откакто беше станал главен пилот миналата година, той се беше опитал да разшири връзките на С-Г с останалата част от базата, но без успех. Иранците предпочитаха собствената си компания.

„Това също е нормално — помисли си Старк. — Тази страна си е тяхна. Но те я разрушават и ние сме въвлечени във всичко това, а сега и Мануела е тук.“ Той беше извънредно щастлив да види жена си, която пристигна преди пет дни с хеликоптер — Макайвър не я бе пуснал по пътищата, — но и малко ядосан, че се бе уредила за единствения полет на „Бритиш Еъруейс“ до Техеран.

— По дяволите, Мануела, тук е опасно!

— Не повече, отколкото в Техеран, мили. Иншаллах — каза тя с ослепителна усмивка.

— Но как убеди Мак да те пусне да дойдеш дотук?

— Просто му се усмихнах, скъпи, и му обещах да се кача на първия възможен полет за Англия. Я по-добре да си лягаме!

Той се усмихна и се размечта. Това беше третият му двегодишен престой в Иран и единадесетата му година в С-Г. Единадесет хубави години! Първо Абърдийн и Северно море, после Иран, Дубай и Ал Шаргаз, точно отвъд Залива, после отново Иран, където възнамеряваше да остане. Най-хубавите му години бяха тук. Но всичко свърши. Иран се промени от седемдесет и трета, когато шахът вдигна четирикратно цените на нефта — от един долар на почти четири. Беше като преди и след новата ера. Преди иранците бяха приятелски настроени и им помагаха, с тях се живееше добре и се работеше добре. А сега? Ставаха все по-арогантни, все повече се надуваха от постоянно внушаваното от шаха послание за „наследственото превъзходство на иранците“ — били съществували като държава повече от три хиляди години и до двадесет години щели да станат световният лидер, това било тяхно свещено право. Иран щял да бъде петата индустриална сила на земята, единственият пазител на основните кръстопътища между Изтока и Запада, с най-добрата армия, най-добрата флота, най-добрите въздушни сили, с повече танкове, хеликоптери, хладилници, фабрики, телефони, пътища, училища, банки и предприятия от който и да било друг народ тук, в центъра на земята. И на основата на всичко това останалият свят щял да се вслушва внимателно в политиката им, а Иран под ръководството на шаха щял да бъде истинският арбитър между Изтока и Запада, истинският извор на цялата мъдрост — неговата шахска мъдрост.