Вихрушка

Той се протегна, после седна във фотьойла си. Видя, че Еър го гледа, очите му бяха премрежени.

— Ама ти наистина издържа цял ден.

— Беше ми свободен ден, тоест един от двата ми свободни дни, и не бях планирал тази тълпа. Всъщност мислех да се напия до забрава, липсва ми най-добрата ми половинка, благословена да е, но както и да е, Хогманей е важна за нас шотландците и…

— Хогманей беше на Нова година, а днес е десети февруари, пък и ти си толкова шотландец, колкото и аз.

— Дюк, ние, Еърови, сме древен клан и аз мога да свиря на гайда, приятелче. — Еър мощно се прозя. — Господи, колко съм уморен. — Той потъна по-дълбоко в креслото си, помъчи се да се настани по-удобно, после погледна през прозореца. Изведнъж умората го напусна. Един ирански офицер излезе бързо от щаба и се насочи към столовата. Беше майор Чангиз, адютантът на базата.

Когато влезе при тях, лицето му беше изопнато.

— Всички офицери да докладват на командуващия в седем часа — нареди той на фарси. — Всички офицери. Ще има преглед на целия военен и военновъздушен персонал в осем часа на плаца. Всеки отсъстващ, всеки — натърти той — освен по медицински причини, предварително одобрени от мен, може да очаква незабавно и сурово наказание. — Очите му обиколиха стаята и се спряха на Старк. — Моля, последвайте ме, капитане.

Сърцето на Старк подскочи.

— Защо, майоре? — попита той на фарси.

— Командуващият ви вика.

— За какво?

Майорът вдигна рамене и излезе.

— Не е лошо да предупредиш всички момчета, Мануела също. А? — тихо каза Старк на Еър.

— Дадено — отвърна Еър, после прошепна: — Божичко!

Докато минаваше през улицата и се качваше по стълбите, Старк чувствуваше с гърба си наблюдаващите го очи. „Благодаря на Бога, че съм цивилен и работя в британска компания, а не в американската армия“ — каза си той. После промърмори:

— По дяволите…

Спомни си за годините, когато бе заврян във Виетнам, съвсем в началото, когато в тази страна нямаше американски войски, само „няколко съветници“. „Глупости!“ И онзи безмозъчен капитан Ритман, който ни караше непрекъснато да чистим оръжието си като луди и който заповяда всички хеликоптери в базата — базата ни беше в джунглата, на милиони мили отвсякъде, за Бога — да се боядисат в яркочервено, бяло, със сини звезди и райета: „Да, по дяволите, целите! Нека тия жълтите да знаят кои сме ние и да не могат да си стигнат задниците чак до Русия.“ Виетконговците ни виждаха от сто километра и ме свалиха веднага. Загубихме три машини с екипажите им, преди да преместят онова копеле в Сайгон, да го повишат и да го направят началник. Хич не е чудно, че загубихме тая проклета война.

Старк отвори вратата на щаба и се качи по стълбите, мина покрай вцепенените селяни, изгонени в коридора, влезе в стаята на командуващия лагера и учтиво поздрави на английски:

— Добро утро, полковник.

— Добро утро, капитан Старк. — Пешади заговори на фарси. — Запознайте се с молла Хусаин Ковиси.

— Мир вам — каза Старк също на фарси. Забеляза петната от кръвта на умрелия младеж, оцапали белия тюрбан и черната роба на моллата.

— Мир вам.

Старк протегна ръка, за да се здрависа, както беше прието, и в същия момент забеляза раздраните от бодливата тел, със засъхнала по тях кръв длани на мъжа. Внимателно пое ръката му, но въпреки това видя как по лицето на моллата преминава болка.

— Извинете — каза той на английски.

Моллата го погледна в очите с омраза.

— Викали сте ме, полковник.

— Да. Моля, седнете. — Пешади посочи празния стол срещу бюрото си.

Канцеларията беше спартанска, педантично чиста. Фотографията на шаха и Фарах, неговата съпруга, в дворцово облекло беше единствената украса на стената. Моллата седеше с гръб към нея. Старк зае стола срещу двамата мъже.

Пешади запали нова цигара и видя неодобрителния поглед на Хусаин да пада върху цигарата, а после да се насочва към лицето му. Отвърна му със също такъв поглед. Пушенето беше забранено от Корана — според някои тълкувания. Бяха спорили по този въпрос почти час. После каза, за да приключат:

— Пушенето не е забранено в Иран, поне засега. Аз съм войник. Заклел съм се да се подчинявам на заповедите. Иран…