Дългият път надолу

— Какво да направим? Моля ви, кажете? Ако имате някакви идеи…

— Работата е там — казах аз, — че и аз си имам проблеми.

— А стига, бе — обади се Джес. — Ние пък се чудехме защо си тук.

— Разбирам, Мартин. — Очевидно имаше опит с медиите и го бяха научили да използва личните имена при всяка възможност, също както и останалите роботи на Блеър, за да демонстрира близостта помежду ни. — Имам предчувствие за вас. Разбирам, че сте направили някои погрешни стъпки в живота…

Джес изсумтя.

— И въпреки това мисля, че не сте лош човек.

— Благодаря ви.

— Ние сме една банда — заяви Джес. — Нали, Мартин?

— Така е, Джес — отвърнах аз с надеждата баща й да забележи, че не съм очарован. — Приятели завинаги.

— Каква е тази банда? — попита Крайтън.

— Ще бдим един над друг. Нали така, Мартин?

— Така е, Джес. — Ако продължавах да се съгласявам по този неестествен начин, думите скоро щяха да започнат да засядат в гърлото ми. Представях си как се изплъзват обратно там, откъдето бяха тръгнали.

— Значи все пак сте били loco parentis.

— Не съм сигурен, че става въпрос за такава банда — опитах се да уточня аз. „Банда Loco Parentis“… Не звучи като име на яка банда, нали? Какво ще правим? Ще съкрушим истинските семейства ли?

— Ти, скапаняко, да млъкваш и ти, скапаняко, да млъкваш — каза Джес първо на Крайтън, а след това и на мен.

— Исках да кажа — продължи Крайтън, — че ще сте до нея.

— Той така обеща — заяви Джес.

— И това трябва ли да ме успокои?

— Това си е ваша работа — отвърнах аз. — Само че нямам никакво намерение да успокоявам когото и да е за каквото и да е.

— Доколкото разбрах и вие имате деца.

— Може и така да се каже — намеси се Джес.

— Няма нужда да ви обяснявам колко бях разтревожен за Джес и какво облекчение е да знам, че един здравомислещ възрастен ще се грижи за нея.

Джес се изхили подигравателно.

— Знам, че не бихте… Вие не сте… В някои от клюкарските вестници…

— Притеснява се, че спиш с петнайсетгодишни — поясни Джес.

— Не съм на интервю за работа — заявих аз. — Не я искам тази работа и ако решите да ме назначите, преценката трябва да е ваша.

— Искам само да ми обещаете, че ако забележите Джес да се забърква в сериозни неприятности, или ще се опитате да ги предотвратите, или ще ми кажете какво става.

— За него ще бъде истинско удоволствие — отвърна Джес. — Само че е останал без пукната пара.

— Какво общо имат парите?

— Защото, ако се наложи да ме наглежда и аз отида в някой клуб или нещо такова и решат да не го пуснат вътре, защото е пълен прошляк… ами…

— Какво ами?

— Ами мога да вляза и да се надрусам яко. Мога да пукясам, само защото ти си една дърта стипца и не смееш да се отпуснеш.