Дългият път надолу

Този път ще се постарая да не съм толкова убедителен. Доколкото разбирах въпросът за родителските отговорности е доста деликатен в семейство Крайтън, особено след като една тийнейджърка вече се водеше безследно изчезнала, по всяка вероятност мъртва, а другата бе готова да се самоубие и по всяка вероятност не беше с всичкия си. Както и да е, съвестта ми беше напълно чиста. Единственият физически контакт с Джес беше, когато седнах върху нея и то по причини, които нямаха нищо общо със секса. И не толкова че нямаха нищо общо със секса, по-точно не бяха продиктувани от егоистични подбуди. Дори можеха да се нарекат героична постъпка.

Крис Крайтън за съжаление нямаше намерение да ме посрещне като герой. Нито ми подаде ръка, нито ми предложи кафе. Покани ме в хола и ме огледа така, сякаш бях някой мърляч от парламентарните комисии. Очевидно не бях особено предвидлив — трябваше да разбера каква е фамилията на Джес и да му се обадя. Освен това ме имаше за човек без всякакъв вкус — струва ми се, че господин Крайтън беше останал с впечатлението, че дъщеря му е спомената в жълтата преса единствено заради мен, защото аз съм от хората, за които пишат в евтините вестничета. Когато се опитах да покажа грешките в начина му на мислене, той изтъкна, че много ме бивало да се измъквам. Тъкмо бях станал и се канех да си тръгна, когато се появи Джес.

— Казах ти да останеш горе.

— Да, знам. Само че май не си забелязал, че от известно време вече не съм на седем. Някой да ти е казвал, че си кръгъл идиот?

Той беше ужасен от нея, личеше веднага. Прояви достатъчно самоуважение и прикри страха си зад някакво подобие на умора.

— Аз съм политик. Все това ми повтарят.

— Тебе какво те грее къде съм прекарала Нова година?

— Струва ми се, че сте прекарали вечерта заедно.

— Да, стана съвсем случайно, дъртофел скапан.

— Ето така разговаря тя с мен — поясни той и ме погледна жално, сякаш дългогодишната ми връзка с тях ми даваше право да се намеся, за да го защитя.

— Обзалагам се, че съжалявате за решението си да не изберете частно училище.

— Моля?

— Възхитително, записали сте я в местното училище. Искам, обаче, да ви кажа нещо. Човек получава това, за което плаща. Дори по-малко.

— Училището на Джес се справя чудесно, когато възникнат затруднения — обясни Крайтън. — Петдесет и един процента от оценките на Джес са четворки, дори на изпитите накрая изкара по-висок успех, което е с единайсет процента по-добър резултат от предишната година.

— Чудесно наистина. Сигурно това ви е успокоението. — И двамата погледнахме към Джес, а тя ни показа среден пръст.

— Работата е там, че вие сте били loco parentis16 — заяви гордият баща. Бях забравил, че Джес се отнася към дългите префърцунени изрази по същия начин, по който расистите се отнасят към черните: мразеше ги и имаше желание да ги изпрати там, откъдето са се появили. Погледна го кръвнишки.