Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Лицето на втория пилот помръкна, но той кимна, без да възразява и се върна в кабината, а Мак седна до адютанта си подполковник Джон Андерсън и му съобщи новината:
— Знам, че тези момчета очакваха да са си у дома довечера, но няма какво да се направи.
— Още по-добре, сър — отвърна Андерсън и забеляза как генералът повдигна вежда. — Имаме нещо, за което трябва да ви информирам.
— За какво става въпрос?
— Сър, спомняте ли си, че вчера споменах за катастрофата на цивилен самолет, стар частен хидроплан, който паднал в района, където се провеждаше нашият изпитателен полет?
— Да. И аз те попитах дали бихме могли да имаме нещо общо с тази катастрофа, а ти отвърна отрицателно. Да не би да искаш да ми кажеш, че сега си на друго мнение?
— Съвсем не, сър. Но трябва да чуете още нещо.
— Давай.
— В НКБТ са доста сигурни, че собственикът на самолета — пилот от гражданското въздухоплаване — просто е сбъркал, опитал се е да лети прекалено ниско и е закачил водата с края на крилото си.
— Какъв е изводът ти, Джон?
Адютантът въздъхна.
— Не съм сигурен, че имам друг извод, освен да ви държа напълно в течение, сър. Но нещата в Анкъридж търпят известно развитие. Дъщерята на онзи пилот е пристигнала вчера и досега е посетила ФАА и Бреговата охрана, очевидно търси записи от радарните наблюдения, които биха могли да покажат маршрута на бащиния й самолет.
Мак се наведе напред.
— Радарни записи ли?
— Тъй вярно, сър.
— И какво се опитва да докаже?
— Предполагам това, че баща й не е бил небрежен. Тя мисли, че е възможно с едно от витлата си да е ударил кораб в мъглата и това да е причината за катастрофата. Ето защо е ходила в Бреговата охрана. Оттам ни докладваха за това.
— Помогнали ли са й? Дали ли са й… някакви записи?
Подполковникът поклати глава.
— А хората от РВД?
Адютантът отново поклати отрицателно глава, този път с лека усмивка.
— Тя още не е поискала официално записите на Бреговата охрана, но очакваме, че ще го направи.
— Как се казва?
— Ейприл Роузън. Американка, живее във Ванкувър, Канада. На двайсет и шест години. Млада вицепрезидентка на една американска компания за морски круизи, базирана там.
Мак кимна.
— А ударил ли се е наистина баща й в кораб?
— Вероятно. Но във ФАА мислят, че просто е проявил небрежност.
— Ала… онова, което те безпокои, а вече безпокои и мен, е, че някой от тези радарни записи може да разкрие присъствието на нашия самолет на много ниска височина в същия район. И че това може да предизвика въпроси — нещо, което ние не желаем, особено на този късен етап.
Джон Андерсън кимаше.
— Да, сър. Точно такива са опасенията ми. Нашите хора от сигурността я следят и по всичко личи, че тази млада дама е много умна и много настойчива, затова смятам, че тя представлява заплаха за програмата.
— Това е прибързано заключение, Джон. Искам да кажа, че тя може да си мисли каквото си ще и да задава каквито си иска въпроси. Онова, което ме безпокои, е тя да не се сдобие с някакви реални доказателства, които могат да доведат до разклащане на лодката и може би — до някакви медийни изяви. И преди да се усетим пресата ще се натъкне на нашето шоу и ще заинтригува поне няколко чуждестранни разузнавания. Можем ли по някакъв начин да помогнем тайно на тази млада жена, без да се усети присъствието ни? Нали разбираш, тихомълком да й дадем онова, от което се нуждае — радарни записи, без да разкриваме присъствието си?
Андерсън въздъхна и прехапа долната си устна.
— Не знам, сър. Ние не сме наясно какво има в онези записи. Но трябва да знаете, че в цялата тази работа най-непредвидима е ФАА.
След тези думи той разказа за сблъсъка между Уолтър Харисън и командир Арли Роузън в болничната стая.
— Откъде знаем всичко това, Джон? — попита Мак, отметна леко глава и допи диетичната си кола. — Предполагам, че не разполагаме с камери за наблюдение във всички болнични стаи в Анкъридж.
— Това е интересна мисъл, сър. Малко плашеща, но все пак интересна.
— Внимавай, винаги си ми на прицел, Андерсън — рече Мак и насочи към него пръсти като пистолети, притворил на шега едното си око.
Джон Андерсън се засмя и поклати глава.