Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Тогава защо вие…? Имам предвид защо разговаряте с мен?
Той се усмихна нервно.
— Защото сте в беда, а аз много си падам по хубави жени, които се нуждаят от помощ и утешение. Може би затова преди всичко постъпих в Бреговата охрана. Мислех си, че „Спасители на плажа“ е истинска история.
— „Мацките на плажа“ бе сниман в Калифорния. А тук е Аляска.
— Вербовчикът ме излъга — засмя се той. — А после се ожених.
Когато Ейприл откара родителите си до аерогарата на Анкъридж, Арли и Рейчъл Роузън в един глас отказаха инвалидните столове.
— Татко, не искаш ли да поседнеш? Няма нищо срамно. С мама сте имали ужасно преживяване.
— Добре съм, скъпа — отвърна той и с насилена усмивка се опита да скрие болката, която очевидно чувстваше. Един сноп светлина от ниското слънце на южния хоризонт проби през стъклата на терминала и освети лицето му. Ейприл усети да я залива неочаквана вълна на тъга, като видя колко стар и болнав изглеждаше той. Винаги го бе смятала за непоклатим и неостаряващ.
Ала оранжевата слънчева светлина показваше друга истина и тя с усилие се въздържа да погледне майка си от страх, че нейното лице щеше да отразява същите истини.
— Този уикенд ще започнем да търсим нов албатрос — каза Арли Роузън, колкото на себе си, толкова и на Ейприл. — Ще ни отнеме бая време да изградим отново интериора, но с парите от застраховката това няма да е трудно.
— Какво каза лекарят, татко, колко време ще ти е необходимо за възстановяване, преди да влезеш отново в графика на „Юнайтед“?
Арли изсумтя и се усмихна.
— Онзи хлапак, лекарят, бе много настоятелен. Каза, че може би ще ми трябва един месец, но си нямаше и представа за какво става дума. Пилотите са далеч по-корав народ. Следващият понеделник ще посетя моя лекар от ФАА и ще поискам веднага да бъда допуснат до полети.
— Татко, ти сам каза, че имаш право на достатъчно болнични, та да си седиш у дома до пенсия. Защо не се възползваш?
Арли протегна ръка и положи длан върху косата й, а заразителната му усмивка донякъде смекчи думите:
— Виж какво, Ейприл, нека още веднъж си изясним тези неща. Повтаряй след мен. Пенсионирането е лошо. Пенсионирането не е наш приятел. На баща ти не му е забавно да си общува с пенсионери.
— Остават ти още четири години до…
Той бързешком сложи показалец върху устните й, поклати глава, за да отхвърли всякакво споменаване на омразното му правило за задължителното пенсиониране на шейсетгодишна възраст.
— В това семейство не използваме мръсни думи. А „пенсиониране“ е адски мръсна дума!
Арли се усмихна, кимна, прегърна Рейчъл през тънкия кръст и я притегли към себе си.
— Има две неща, които най-много от всичко обичам да правя в този живот. А когато майка ти е уморена, остава летенето.
— Че кога съм била чак толкова уморена? — отвърна палаво Рейчъл.
Ейприл извъртя очи и ги погледна укорително.
— Вие двамата отново ме карате да се чувствам неудобно.
Арли се обърна към жена си и й намигна:
— Рейчъл, какво ще кажеш да го направим още тук и наистина да скандализираме тази целомъдрена пуританка, дето сме отгледали?
— Татко — прекъсна го Ейприл, — вече никой не казва „да го направим“. И… освен това трябва да поговорим за сериозни неща.
Арли се ухили:
— Това е сериозно нещо. Точно заради него съм се оженил за нея.
Арли още се смееше, но потрепна неволно от болката в ребрата, докато прегръщаше Ейприл през рамо.
— Каза, че трябва да поговорим. За какво?
Тя го информира за вашингтонския адвокат, когото Грейси бе авансирала със собствени пари.
— Благодаря за това — каза Арли, — но кажи на Грейси, че от глупавата кавга с онзи, как му беше името, от ФАА няма да излезе нищо.
— Харисън.
— Да. Той е негодник, но не разполага с никакво доказателство, че съм направил нещо неправилно, а НКБТ ще го ликвидира, ако се опита да ме обвини в безразсъдно летене.
— Грейси не е толкова убедена.
— Грейси е обучена да се безпокои за всичко, Ейприл. Всичко ще бъде наред.
— Никога ли не си нарушавал правилата на ФАА, татко?
Той поклати глава. Изглеждаше леко изненадан, че дъщеря му задава подобен въпрос.