Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Разбира се, че не. Слава богу. Дори когато изпадах в алкохолизъм, което правех в свободното си време. Никога, ама никога не съм летял пиян, поради много причини, сред които не на последно място бе моят най-голям страх.
— Имаш най-голям страх?
Той кимна и усмивката му се стопи.
— Страхът никога повече да не летя, Ейприл. Страхът да не изгубя правото да летя — рече Арли и лицето му изведнъж посивя, а думите му прозвучаха много сериозно. — Няма начин… никакъв начин… да понеса това.
Шестнадесета глава
Сряда, ден трети
По време на полет
Късният следобед
Генерал МакАдамс отказа предложената му силна напитка и насочи отново вниманието си към набирането на номер в Пентагона по обезопасената връзка.
— Ще желаете нещо друго, сър? — попита стюардът.
Мак поклати глава.
— Не, благодаря. Почакайте… размислих, имате ли диетична кола?
Безупречно облеченият млад сержант се усмихна и вдигна палец нагоре, преди да изчезне мигновено в кухничката. Диетичната кола се появи след секунди, докато телефонът още звънеше.
Мак въздъхна и огледа интериора на самолета „Гълфстрийм 5“ на ВВС, един от най-новите модели, придадени към президентската ескадрила в базата „Андрюс“ до Вашингтон. Помисли си, че това бе най-близкото нещо до разкоша, с който корпоративните лидери отдавна бяха свикнали. Не че този модел гълфстрийм бе на най-високото корпоративно ниво, но на генералите с две звезди им предстоеше доста драпане, за да намерят висок корпоративен пост след пенсионирането си. Може би — място в борда на някоя публична компания, но истински сладките постове изискваха новопенсионираните да имат поне четири звезди на пагоните, а той не разполагаше с достатъчно политически връзки, за да чака или да си уреди допълнително повишение.
В слушалката прозвуча женски глас, Мак я притисна по-силно към ухото си и се представи.
— Да, сър — каза секретарката. — Генералът очаква обаждането ви.
Изминаха няколко секунди, преди да чуе познатия глас на непосредствения си началник, генерал с четири звезди:
— Какво ще ми кажеш, Мак?
— Добре сме, Лу — отвърна той. — Не съм го казал на „Юниуейв“, разбира се, тъй като ни предстои още един изпитателен полет, но съм готов да подпиша приемането на „Бумеранг“.
— Значи всички проблеми са решени, така ли?
Мак се засмя.
— Още не, но всичко ще се подреди добре. Имаше някакъв странен проблем преди два дни, който можеше да доведе до катастрофа, но намериха грешката и Дейвис и хората му най-сетне ми дадоха задоволително обяснение. Проблем на вътрешните комуникации.
— Трябва да спазим графиците, Мак. Белият дом ни притиска здраво да одобрим и монтираме апаратурата навреме, което е малко странно, като се има предвид чисто военния характер на програмата.
— Такъв си е светът на политиката, Лу.
— Амин.
— Сега летя натам поради същата тази причина, да приема и да подпечатам програмата на последното съвещание утре сутрин. Предполагам, че списъкът на присъстващите ще бъде същият, който обсъдихме?
— Кофти предположение.
— Наистина ли?
Генерал Лу Касиди въздъхна.
— Само преди десет минути разбрах това, Мак, но държавният секретар по отбраната отложи съвещанието по приемането на програмата с два дни. Ще бъде в петък.
— Но… това е точно когато изтича крайният срок.
— Няма какво да се направи. Секретарят иска всички да присъстват, включително и той самият, началник-щабовете на родовете войски, нашият кротък секретар на ВВС и други ключови униформени фигури, а те не могат да се съберат утре заран. Всъщност самият секретар сега е в Лондон.
Мак се замисли за няколко секунди.
— Добре, щом разполагаме с още два дни, позволи ми да задържа този самолет и екипажа му и да се върна с тях у дома. Мога да използвам по-добре оставащото време в Анкъридж.
— Както ти е удобно. Просто бъди тук навреме. Не мога да разкрия и да получа одобрение на програмата без командващия проекта.
Мак затвори и стана, точно когато от кабината излезе вторият пилот.
— А, точно човекът, към когото се бях запътил…
— Да, сър?
— Завийте обратно, лейтенант. Обратно към „Елмъндорф“. Там ще преседите четирийсет и осем часа и после ще опитаме отново. Съвещанието се отлага.