Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
— Да, и мен това много ме озадачава. Всъщност още не мога да си го обясня. За да е правдоподобна историята със Звяра, децата е трябвало да изчезнат.
— Невъзможно е да го е направила. Никоя майка няма да извърши такова злодеяние.
— Нека кажем, че е малко вероятно — поправи я Джуд. — Известни са майки, които са убили децата си. Но по-вероятно е Уик да е свършил тази работа.
— Хипотезата ти е нелепа — каза Лари.
— Защо?
— Защото в къщата има звяр.
— Този Звяр е гумен костюм с животински нокти.
— Не е така.
Дона се намръщи.
— Мислиш ли, че снощи е бил Уик Хапсън.
— Ако е бил той, значи е дяволски силен за мъж на неговата възраст.
— Ами Аксел?
— Не може да е Аксел. Той е много нисък, широк е в раменете, движенията му са доста тромави.
— Тогава кой е бил?
— Звярът — отбеляза Лари. — Не е бил никакъв мъж в гумен костюм, а истински звяр!
— Кажи ни защо си толкова сигурен.
— Просто знам.
— Как така?
— Знам. Звярът не е преоблечен човек.
— Ще ми повярваш ли, ако ти покажа костюма?
Лари се усмихна странно и кимна.
— Разбира се. Стига да успееш. Като ми покажеш костюма, ще ти повярвам.
— Какво ще кажеш за утре вечер?
— Утре вечер ще… — той млъкна, защото някой чукаше на вратата.
3
Джуд отиде до вратата и я отвори.
— Е, здравей!
— Майка ми тук ли е?
— Да. Влез.
Санди, облечена в син халат, който й беше малък, и с разчорлена от съня коса, влезе в стаята. Когато очите й срещнаха погледа на Дона, тя въздъхна с преувеличено чувство на облекчение.
— Ето къде си била? Какво правиш в леглото?
— Топля се. А ти защо не си в леглото?
— Нямаше те.
— Само за малко — тя погледна към Джуд. — Трябва вече да се прибирам.
Измъкна се от леглото и тръгна със Санди към вратата. Джуд им отвори. Искаше й се да го целуне за лека нощ, да го прегърне и да почувства силата и топлината му. Но не пред Санди. Не и пред Лари.
— Ще се видим утре — каза тя.
— Ще ви изпратя.
— Не е нужно.
— Разбира се, не е нужно.
Джуд вървеше до Дона. Санди се затича напред. Той се приближи и прегърна Дона. От него се носеше лека миризма на сапун.
— Студено е — каза тя. — А ти си толкова топъл.
— Тази сутрин си казала на Лари, че си неомъжена?
— Разведена. А ти?
— Никога не съм се женил.
— Досега не се ли е появило някое свястно момиче?
— Да, в живота ми е имало няколко „свестни“ момичета. Но работата ми… толкова е несигурна. Не исках да налагам начина си на живот на никоя от тях.
— Каква е работата ти?
— Убивам зверове.
Тя се усмихна.
— Така ли?
— Да — той я целуна. — А сега, лека нощ.
Дванадесета глава
1
Вик на ужас събуди Джуд, Той погледна в тъмнината към Лари.
— Добре ли си?
— Не! — Лари беше седнал и обгърнал е ръце притиснатите към гърдите си колене. — Не, никога няма да бъда добре. Никога! — и започна да плаче.
— Щом оправим тази работа — каза Джуд, — ще се почувстваш чудесно.
— Никога няма да се оправи. Ти дори не вярваш, че има Звяр. От страхотна полза си ми.
— Каквото и да е, ще го убия.
— Дали?
— Нали за това ми плащаш.
— Ще му отсечеш ли главата вместо мен?
— Никакви такива.
— Но аз искам да го направиш. Искам да му отсечеш главата и пишката, и…
— Моля те, престани. Ще го убия. Но нищо повече. Без разни тъпотии с отсичане на глави. Нагледал съм се на кръв.
— Вярно ли? — гласът в тъмнината звучеше изненадано и заинтригувано.
— Работих за малко в Африка. Видял съм много отрязани глави. Един тип ги държеше в хладилника си и обичаше да им крещи от време на време.
Джуд чу тих смях откъм другото легло. В смеха се прокрадваше странен звук, който го накара да се почувства неспокойно.
— Мисля, че утре трябва да те закарам обратно в Тибърн. Мога и сам да свърша работата.