Къщата на Звяра

Устата й продължаваше да стои затворена.

— Хайде, отвори уста — той поднесе сандвича още веднъж. — Прави каквото ти казвам.

— Мммммм-ммммм.

Рой остави бирата. Коленичи.

— Яж, Джони!

Тя разтърси глава.

С лявата ръка Рой стисна ноздрите на момичето и го дръпна назад. Държеше Джони притисната до спалния чувал. Дълго време тя стискаше устата си затворена. Най-накрая я отвори, за да си поеме въздух. Рой натика сандвича: като мачкаше, натриваше, тъпчеше в устата, носа и брадичката й. Когато започна да се задушава, той я пусна. Запрати остатъците от хамбургера към дърветата.

Джони се изправи, кашляйки. Пръстите й вадеха от устата парчета месо и хляб.

— Недей да цапаш спалния чувал — предупреди я Рой и я бутна напред.

На „четири крака“, с глава близо до огъня, тя кашляше и плюеше.

Рой гледаше задната част на късата плисирана пола и си спомни как я беше облякъл. Беше избрал чиста бяла блуза и зелена пола. Джони, която стоеше на леглото, нито се възпротиви, нито му помогна. Като че ли обличаше кукла. Само че беше по-различно. Тази кукла имаше плът и му харесваше да я пипа. Не й беше облякъл бельо. Харесваше му да е гола под полата.

Давенето престана, но Джони продължаваше да стои там на „четири крака“ и плачеше.

Рой потупа края на крака й. Докосването му я накара да се стегне. Той плъзна ръката си нагоре-надолу, като се наслаждаваше на извивката на крака и хладната гладка кожа. Премести ръката си по-нагоре. Тя се обърна и я отблъсна.

Рой я стисна здраво за ръката и я дръпна към себе си. От устата й течаха слюнки. Той ги избърса с носната си кърпа и хвърли кърпата в огъня.

Джони удряше ръцете му, докато разкопчаваше блузата й. Той не й обръщаше внимание. След това го удари по носа. Заболя го. Сграбчи я за косата и така я завъртя, че болката я накара да извика. Продължаваше да я държи за косата. Повече не го удари. След като свали блузата й, той я пусна. Тя се сви трепереща от студ.

— Студено ли ти е?

Тя не му отговори.

Рой изпълзя зад нея. Погали раменете и гърба й. Разкопча полата. Свали ципа.

— Изправи се.

Тя поклати глава.

Той я ощипа по гърба.

— Стани!

Тя се изправи. Рой й смъкна полата.

— Стой права.

— Студено ми е — промълви тя.

— Стой по-близо до огъня.

Тя не искаше да напусне гладката найлонова повърхност на спалния чувал, но пристъпи. Приближи се до загасващия огън.

— Сложи още дърва, ако искаш.

Той я гледаше как се навежда, как вдига няколко съчки от купа и ги хвърля в огъня. Пламъците се увеличиха. Наблюдаваше мекото оранжево сияние, което трептеше върху кожата й. Видя я как клекна по-близо до огъня, обърнала профил към него.