Къщата на Звяра

Уик й помогна да се качи на тротоара и след това пусна ръката й. Тя се подпираше тежко на бастуна си.

— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — извика тя. Гласът й беше тих, но ясен. — Аз съм Маги Куч и притежавам тази къща. Можете да си купите билети от моя помощник — посочи с бастуна към будката. Уик отключваше вратата й. — Билетите са по четири долара за възрастен и само два долара за деца под дванайсет години — и всичко това за едно наистина изключително преживяване.

Хората я слушаха безмълвно и неподвижно. Когато Маги свърши, тези, които още не се бяха наредили, тръгнаха към будката.

Маги отключи подвижната преграда на входа и мина през нея.

— Върнахте се бързо, а? — попита Уик, когато дойде реда на Джуд.

— Просто не мога да се сдържа — той мушна една петдоларова банкнота под стъклото.

— Сигурно вашата приятелка няма да дойде?

— Кой?

— Вашата приятелка. Онова момите, дето беснееше на улицата и си показваше циците — Уик му подаде билета и рестото.

— Не знам къде е — каза Джуд.

— Повече от сигурно е, че е в някоя лудница — изсмя се Уик и показа кривите си кафяви зъби.

Джуд мина през преградата. След като цялата група се събра на алеята, Маги започна да говори.

— Започнах да показвам къщата си на посетители през трийсет и първа, веднага след като Звярът погуби съпруга ми и трите ми скъпи деца. Може би се питате защо ли тази жена развежда чужди хора из къщата, в която се е разиграла толкова лична трагедия. Е, отговорът е: па-ри.