Къщата на Звяра

— Към Стинсън Бийч — каза мъжът.

— Далече ли е?

— Смятаме да стигнем там до обяд.

— Е — каза Рой, — приятен преход.

— Много добра екипировка имате. Къде сте я купили?

— Аз съм от Лос Анджелис — каза той.

— Така ли? Ходили ли сте в Келтис, в Глендейл?

— Оттам са ми повечето неща.

— И аз си купувам оттам. Всъщност оттам си взех обувките, преди около шест години — той погледна с умиление към тях.

— Кой е там, в спалния чувал? — попита момичето.

Стомахът на Рой се сви. Сети се за ножа. Беше завит в ризата, много близо до дясната му ръка.

— Жена ми — каза той.

Мъжът се засмя и стисна лулата между зъбите си.

— И двамата ли спите в един чувал?

— Така е по-приятно — каза Рой.

— Имате ли достатъчно място да шавате? — попита мъжът.

— Напълно.

Той се разсмя.

— Трябва да опитаме тоя номер, нали Джак?

Джак не беше очарована.

— Нашите чували пък могат да се затварят един към друг — каза мъжът. — Трябва да пробвате. Има много повече пространство.

— Какво й е? — попита Джак.

— Нищо, защо? Защо не се събужда ли? Тя винаги спи много дълбоко.

— Има ли достатъчно въздух? — попита мъжът.

— Разбира се. Винаги спи така — навътре в чувала. Не иска да й изстива главата.

— Аха — момичето на име Джак не беше съвсем убедена.

— Е, ние ще тръгваме — каза мъжът.

— Приятен поход — каза му Рой.

— И на вас.

Те тръгнаха. Той ги проследи с поглед, докато се скриха зад дърветата и измъкна ризата си. Вдигна единия си крак и мушна ножа в калъфа, завързан за прасеца. След това си облече ризата.

Извади блузата и полата на Джони от раницата и се наведе над отвора на спалния чувал. Огледа дърветата. Наоколо нямаше жива душа.

Джони изстена, когато я измъкна за ръката.

Отвори едното си око и пак го затвори. Рой я сложи да легне по гръб върху спалния чувал.

Гледката на голото й тяло, огряно от слънцето, го възбуди.

Не сега.

По дяволите, не сега.

Той мушна полата през краката на момичето и я закопча. След това изправи Джони да седне и нахлузи блузата й. Остави я да се отпусне назад. Бързо закопча блузата.

— Събуди се! — каза той.

Зашлеви я.

Тя стисна очи при рязката болка, след това клепачите й потрепериха.

— Ставай!

Джони бавно се претърколи и коленичи. Косата й беше изцапана с кръв и сплъстена на темето там, където я беше ударил с дръжката на ножа.

Събирането на багажа отне доста време. Докато прибираше нещата, не изпускаше Джони от поглед. Ослушваше се за гласове. От време на време поглеждаше към пътеката и шосето. Най-сетне всичко беше събрано в раницата. Метна я на гърба си, грабна Джони за ръката и я поведе към шосето.