Къщата на Звяра

1

Дона се събуди от тихо почукване по вратата. Тя надигна глава. Стори й се, че прозорецът не е там, където трябваше да бъде. Този беше отстрани, а не над леглото. Странна стая. Навън все още беше тъмно. Някой чукаше на вратата. От страх й затрепери под лъжичката.

Миг след това разпозна стаята и си припомни всичко.

Джуд. Това трябва да е Джуд.

Отви се и стана от леглото. Беше студено. Нямаше време да търси халата си в тъмното. Бързо пристъпи до вратата и я открехна.

На прага стоеше Лари, в раирана пижама, обвил ръце около тялото си, за да се предпази от студения вятър.

— Какво има? — прошепна тя.

Стомахът й се беше свил на топка от уплаха.

— Джуд се върна. Ранен е.

Тя погледна през рамо към леглото на Санди. Реши да не я събужда. Завъртя кръглата дръжка на бравата и дръпна ключалката. Излезе от бунгалото, хлопна вратата и провери дали е добре заключена.

Докато вървеше през паркинга след Лари, усети хладния вятър и лекото полюляване на гърдите си под нощницата, сякаш беше гола. Все едно. Единствено Джуд я интересуваше в този момент. Освен това ще облече някоя негова дреха.

— Много ли е зле? — попита тя.

— Звяра го е нападнал.

— О, боже! — спомни си восъчните фигури — разкъсани и окървавени.

Но това е невъзможно да се случи с Джуд. Ранен е. Не е мъртъв. Ще се оправи.

Лари отвори вратата на номер 12. Нощната лампа между леглата беше запалена, но те бяха празни. На едното очевидно никой не беше спал. Дона огледа стаята.

— Къде е той?

Лари затвори вратата и я заключи.

— Лари?

Дона видя как погледът му се плъзна по тялото й, сякаш беше изненадан и объркан от това, което прозираше под нощницата.

— Той не е тук — каза тя.

— Да.

— Ако си мислиш, че…

— Какво? — попита Лари и вдигна очи от гърдите й.

— Тръгвам си.

— Чакай. Защо? Извини ме, ако съм те притеснил. Аз… аз просто…

— Знам какво си мислеше. Решил си, че можеш да използваш Джуд като примамка, за да ме доведеш тук и да…

— Не, за Бога. Хубава работа — той нервно се разсмя. — Джуд ме помоли да те извикам.

— Добре, къде е той?

— Оттатък.

Тя тръгна след него.

— Джуд не искаше да цапа с кръвта си леглото, нали разбираш.

Отвори вратата на банята. Дона видя купчина дрехи на пода. След това и Джуд, който седеше на ръба на празната вана. Целият му гръб беше в кръв. Тя беше изцапала и задната част на гащетата. Той тъкмо залепваше широк лейкопласт на бедрото си.

— Това ще помогне — каза и погледна към Дона.

Тя застана на колене, опря се на ваната и го целуна. Прокара ръка през влажната му коса.

— Изглеждаш ужасно.

— Трябваше да ме видиш преди да се изкъпя.

— Винаги ли се къпеш с гащи?

— Не исках да те стряскам.

— Разбирам.

Тя отново го целуна, този път продължително, наслаждавайки се на топлината, която желанието изпращаше в слабините й. Искаше й се Лари да ги остави сами.

— Цяла нощ ли ще се натискате — попита Лари. — Все пак той е ранен.

— Ще ми превържеш ли рамото? — попита я Джуд.

— Ей сега.

— Лари е много гнуслив.

— От кръв ми прилошава — каза Лари и излезе от банята.