Убийствена жега

— О, да, много е доволен. Поне таблоидите утре няма да публикуват снимки на фокусници и изчезващи тела на кориците си.

— За това можем да благодарим на Дебелия Томи, нали? — Той огледа лицето й, търсейки реакция, но тя се съсредоточи върху движението. Изглежда най-силно я интересуваше онова, което можеше да се види през прозореца от нейната страна.

— Не го казвам, за да подчертая, че той е мой източник. Просто казвам.

Ники безизразно кимна и отново се втренчи в страничното огледало. Сякаш се намираше някъде другаде. На място, където човек не може да се почувства удобно, ако се казва Джеймисън Руук.

Той опита по друг начин.

— Ей, хареса ми как ги затапи на разпита. Помниш ли, когато ги попита дали ще ти предложат безплатен десерт. — Руук се изкиска. — Беше напълно в твой стил. Със сигурност ще го използвам в статията. Заедно с „експлозивна матрица“.

Ники отговори, но не така, както очакваше той.

— Не — остро каза тя. — Не.

После погледна в страничното огледало, изви волана и колата спря толкова рязко, че всичко на задната седалка се изсипа на пода.

— Дявол да го вземе, какво трябва да направя, за да разбереш? — Тя вдигна показалец във въздуха, подчертавайки думите с движение напред. — Не желая, не желая да присъствам в статията ти. Не искам да бъда назована, цитирана, снимана или дори спомената в следващия или който и да било твой материал. Освен това по всичко личи, че вече изчерпахме така наречените ти тайни журналистически източници и прозрения, така че за последен път пътуваме заедно. Обади се на капитана, обади се на кмета, ако искаш, но на мен ми стига толкова. No mas13. Сега разбра ли ме?

Той я огледа за миг и замълча. Преди да успее да каже нещо, Хийт се върна на пътя и набра номера на Лорън Пари.

— Здрасти, на две пресечки сме… Добре, ще се видим там.

Докато стигнат от светофара до гаража Ники започна да се колебае. Не относно чувствата си по повод статията и хилядите начини, по които тя объркваше живота й, а за държанието й с Руук. Тревожеше се, че е била твърде жестока с него. Можеше да го рационализира — беше се ядосала след удара под кръста, който й отправи онова влечуго, Уин Зандърхуф, но все пак можеше да се отнесе с Руук малко по-внимателно и въпреки това да го накара да я разбере. Спомни си как толкова пъти бе стоял на същата тази седалка, карайки я да се смее, а после — вечерта на бурята, когато не можеха да се наситят един на друг, но цяла нощ се опитваха. Сега все повече съжаляваше, че е избухнала. Не се чувстваше виновна, когато се държеше сурово, но не понасяше да бъде зла.

Докато се изкачваха до второто ниво на паркинга, бяха сами в асансьора и тя се опита да смекчи казаното.

— Не става дума лично за теб, Руук, да знаеш. Проблемът е в публичността, в това името и лицето ми да са на показ. Малко ми омръзна.