Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
— Когато орнитолози идват тук за проучвания, къде обикновено отсядат?
— Препоръчваме им „Хаума хауз“ в Сейнт Францисвил. Това е единственото прилично място.
Д’Агоста кимна.
— Е? – каза Марчант. – Някакви следи?
— Бихте ли ми преснимали тази страница?
— О, да – каза тя, като вдигна и понесе тежкия том, отново оставяйки Д’Агоста сам. Веднага след като тя излезе, лейтенантът отвори клетъчния си телефон и позвъни.
— Пендъргаст – отвърна гласът отсреща.
— Здравей, Вини се обажда. А сега бързо: чувал ли си някога името Матилда В. Джоунс?
Настъпи внезапна тишина, след което гласът на Пендъргаст долетя студен като арктически полъх.
— Откъде знаеш това име, Винсънт?
— Твърде сложно е за обясняване в момента. Чувал ли си го?
— Да. Така се казваше котката на жена ми. Руска синя.
Д’Агоста беше шокиран.
— Почеркът на жена ти… беше ли едър и с големи камшичета?
— Да. А сега ще ми кажеш ли най-после за какво става дума?
— Двата препарирани каролински папагала на Одюбон са се съхранявали в имението Оукли. От тях в момента няма нищо, освен няколко пера. И познай: жена ти е тази, която ги е откраднала.
След малко дойде още по-вледеняващ отговор:
— Разбирам.
Д’Агоста чу потракване на обувки по стълбището към тавана.
— Трябва да тръгвам. – Той затвори телефона, точно когато Марчант зави зад ъгъла с фотокопията.
— Е, лейтенант – каза тя, като ги остави на бюрото. – Ще разплетете ли престъплението? – Тя го дари с жизнерадостна усмивка. Д’Агоста забеляза, че е използвала случая да освежи ружа и червилото си. Това бе сигурно много по-вълнуващо, помисли си той, отколкото точещите се един след друг епизоди на сериала „Диагноза – убийство“.
Д’Агоста пъхна листовете в куфарчето си и се приготви да си тръгне.
— Не, боя се, че следата е прекалено студена. И отдалечена. Но все пак ви благодаря.
21.
Имението „Пенумбра“
— Сигурен ли си, Винсънт? Напълно ли си сигурен?
Д’Агоста кимна.
— Проверих местния хотел, „Хаума хауз“. След като е разгледала птиците в плантация Оукли, съпругата ти е прекарала нощта там. Използвала е истинското си име този път: сигурно са й поискали да се идентифицира, особено ако е платила кеш. Няма причини да пренощува там, освен ако не е планирала да се върне на следващия ден, да се вмъкне вътре и да вземе птиците. – Той подаде един лист на Пендъргаст. – Ето регистрацията от плантация Оукли.
Пендъргаст му хвърли бърз поглед.
— Това е почеркът на съпругата ми – остави го той настрана. Лицето му приличаше на маска. – А ти сигурен ли си за датата на кражбата?
— 23-ти септември, плюс-минус няколко дена.
— Това прави приблизително шест месеца, след като с Хелън се оженихме.
Неловка тишина надвисна над гостната на втория етаж. Д’Агоста отмести поглед от агента и го плъзна по килима с шарки на зебра, после по закачените глави, докато накрая очите му се спряха на големия дървен шкаф за оръжия с изложените вътре мощни, красиво гравирани пушки. Запита се коя ли е била на Хелън.
Морис надникна в салона.
— Още чай, господа?
Д’Агоста поклати глава. Той намираше Морис за смущаващ; старият иконом кръжеше наоколо като майка.
— Благодаря, Морис, нямаме нужда в момента – каза Пендъргаст.
— Много добре, сър.
— А ти докъде стигна? – попита Д’Агоста.
За момент Пендъргаст не отговори. После много бавно преплете пръстите си и сложи ръце в скута си.
— Посетих Гранд хотел Бейю, в миналото санаториум „Мьоз Сен Клер“, където Одюбон нарисувал „Черната рамка“. Съпругата ми е била там, разпитвала за картината. Това е било няколко месеца, след като се е запознала с мен. И някакъв мъж – колекционер на предмети на изкуството или дилър, очевидно със съмнителна репутация – също е искал сведения за картината, приблизително година преди Хелън.
— Значи и други са проявявали любопитство към „Черната рамка“?
— Определено, както може да се види. Също така успях да намеря няколко странни, интересни документа в мазето на санаториума. Отнасящи се до хода на болестта на Одюбон, лечението му, такива неща. – Пендъргаст се пресегна към една кожена папка, отвори я и извади стар лист хартия, сложен в найлонов джоб, пожълтял и на петна, с липсваща долна част, наполовина изгнила. – Това е рапорт за Одюбон, написан от д-р Арне Торгенсон, лекуващия го лекар в санаториума. Ще ти прочета въпросната част:
Пациентът е силно подобрен, това се отнася както за силата на крайниците му, така и за душевното му състояние. В момента е подвижен и забавлява останалите пациенти с истории за приключенията си по границата. Последната седмица изпрати да му купят бои, рамки за опъване на картини и платна, и започна да рисува. И каква картина само! Енергичните мазки на четката, необичайната палитра са направо забележителни. Изобразено е най-необичайното…