Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
След кратко мълчание губернаторът вметна:
— Дяволът ни дава роднините, благодарение на боговете сами си избираме приятелите.
— Прав сте. За щастие комисията заминава в неделя. С надбягванията утре и всички други… всички други проблеми, вероятно това ще заглъхне. — Дънрос избърса челото си. — Много е задушно тук?
Губернаторът кимна, след това попита:
— Всичко ли е готово, Джонджон?
— Да, сър. Трезорът…
Роджър Крос и Едуард Съндърс току-що излязоха от асансьора.
— А, Съндърс — каза губернаторът, когато двамата влязоха, — запознай се с мистър Дънрос.
— Приятно ми е, сър. — Беше на средна възраст, среден ръст, неподдаващ се на описание човек. Дрехите му бяха поизмачкани. Лицето му бе слабо и безцветно, наболата брада сивееше. — Извинете ме за неугледния вид, но още не съм бил в хотела.
— Съжалявам — отговори Дънрос. — Това сигурно може да почака до утре. Добър вечер, Роджър.
— Добър вечер, сър. Добър вечер, Йан — поздрави Крос. — Като сме се събрали, по-добре да продължим?
Джонджон понечи да тръгне, но Дънрос се обади.
— Само за момент. Брус, ще ни оставиш ли за малко сами?
— О, разбира се. — Джонджон прикри изненадата си, чудейки се кой е Съндърс, но беше достатъчно умен, за да не попита. Ако искаха, щяха сами да му кажат. Затвори вратата след себе си.
Дънрос погледна губернатора.
— Можете ли да гарантирате, сър, че това е Едуард Съндърс, началник на МИ–6?
— Да, мога. — Губернаторът му подаде плик. — Предполагам, искаш го писмено.
— Благодаря, сър. — Дънрос се обърна към Съндърс: — Извинете, но вие сигурно разбирате постъпката ми.
— Разбира се. Добре, значи сега сте спокоен. Да тръгваме ли, тай-пан?
— Коя е Мери Макфии?
Съндърс беше шокиран. Крос и губернаторът погледаха първо към него, после към Йан.
— Имате много високопоставени приятели, мистър Дънрос. Мога ли да попитам кой ви каза?
— Съжалявам. — Дънрос не го изпускаше от очи. — Аластър Струан получи информацията от човек в „Бенк ъф Ингланд“, който се е срещнал с лице от правителството. Искаха да са сигурни, че лицето, което се представя за Съндърс е истинският.
— Мери Макфии е приятел — каза неохотно Съндърс.
— Не е достатъчно.
— Гадже.
— Това също. Как е истинското й име?
Съндърс се поколеба, лицето му пребледня, той хвана тай-пана за ръка и го поведе към другия край на стаята. Приближи устни към ухото му и прошепна:
— Анастасия Кекилова, първи секретар на посолството на Чехословакия в Лондон. — Дънрос кимна, доволен, но Съндърс продължи да го държи за ръка с изненадваща сила и продължи: — По-добре забравете това име. Ако от КГБ разберат, ще го измъкнат от вас. Тогава тя е мъртва, вие и аз също.
Дънрос кимна с глава.
— Разбрано.
Съндърс пое дълбоко въздух и се обърна към Крос.
— Хайде да свършваме, Родж. Господа?
Тръгнаха след него. Джонджон чакаше на асансьора. Три етажа по-долу бяха трезорите. Двама обикновено облечени пазачи стояха в малкото преддверие пред тежка желязна врата, единият от ЦИД, другият от СИ. Двамата поздравиха. Джонджон отключи вратата, дръпна се, за да влязат и заключи след себе си.
— Такова е правилото.
— Някога правен ли ви е обир? — попита Съндърс.
— Не, само японците са разбивали вратата, когато ключовете били загубени.
— Били ли сте тук тогава, сър?
— Не. Имал съм късмет. След завземане на Хонконг, на Коледа 1941 година, двете английски банки „Виктория“ и „Блекс“ стават първият прицел на японците — предприемат ликвидацията им. Всички изпълнителни директори били затворени под стража и заставени да сътрудничат. Били са подложени на изключителен натиск. Принуждавали са ги да печатат незаконно банкноти. Накрая се включва и омразната, всяваща ужас Кампейтай, това е тяхната тайна полиция. Кампейтай екзекутира няколко от нашите момчета и направи живота на останалите невъзможен. Знаете как: без храна, побоища, лишения, затваряне в килии. Някои са умрели от недохранване — точната дума е глад — и двете банки — нашата и „Блекс“ изгубват главните си директори. — Джонджон отключи друга желязна решетка. Зад нея имаше рафтове с наредени един до друг сейфове. — Йан?