Търговска къща

Той погледна назад към пристанището с фериботи, малки лодки, океански параходи и огромния самолетоносач, залян от светлина със смело веещо се знаме. Чу се звук от излитащ самолет.

Бартлет не виждаше аерогарата и самолета си, но знаеше, къде е паркиран. Този следобед го посети с полицейско разрешение, за да провери и вземе някои книжа и провизии.

Орланда се докосваше от време на време до него и той я поглеждаше. Тя отвръщаше на усмивката му.

— Страхотно, нали?

Тя кимна, щастлива. Нямаше защо да отговаря. И двамата знаеха.

— Наистина е — каза Горнт, мислейки, че Бартлет говори на него. — Прекрасно е да си в морето вечер, водач на собствен кораб. Ще плуваме на запад, после около Хонконг три — четвърти час. — Той кимна на капитана, който стоеше наблизо, мълчалив нисък шанхаец с бели, колосани панталони.

— Shey-shey, благодаря — отвърна капитанът и пое руля. Горнт посочи към столовете в задната част на палубата.

— Заповядайте, моля. Изглеждаш чудесно, Орланда.

— Благодаря.

— Не ти ли е студено?

— О не, Куилън, благодаря.

Стюард с ливрея се качи, носейки табла с топли и студени сандвичи. В кофичка с лед до масата имаше отворена бутилка вино, четири чаши, две кутии американска бира и няколко безалкохолни напитки.

— Какво ще пиеш? — попита Горнт. — Виното е „Фраскати“, но чух, че предпочиташ студена бира?

— За начало „Фраскати“ — бира по-късно, ако може?

— Орланда?

— Вино, Куилън — знаеше, че той много добре помни предпочитанието й към това вино.

„Трябва да съм много умна тази вечер — помисли тя, — много силна, много умна и много хитра.“ Веднага се съгласи с предложението на Горнт, защото също обичаше морето вечер, а ресторантът беше любимият й, въпреки, че би предпочела да е сама с Бартлет.

„Но това беше ясна заповед… Не. Не беше заповед, беше молба. Куилън е на моя страна. В този случай аз и той имаме еднаква цел: Линк. О, колко ми е хубаво с Линк.“

Когато го погледна видя, че той наблюдава Горнт. Сърцето й се разтуптя. Тези мъже са като матадори тази вечер. „Зная, че Куилън още ме желае, независимо какво говори.“ Тя му се усмихна и повтори.

— За мен вино, моля.

Палубата беше осветена комфортно и интимно. Стюардът им наля.

— Това е много хубаво вино, деликатно, сухо и примамливо. — Бартлет отвори пликчето, което носеше със себе си. — Има стар американски обичай, да занесеш подарък, когато за първи път отиваш в някой дом — мисля, че това също е дом. — Той постави бутилката на масата.

— Колко любезно… — Горнт спря. Внимателно взе бутилката и я погледна, после се изправи и я разгледа на светлината. Върна се и седна. — Това не е подарък Бартлет, това е магия в бутилка. Мислех, че очите ме лъжат. — Беше „Шато Марго“, едно от чудесните марки бордо. — Никога не съм пил от ’49. Много благодаря.