Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Доктор Дорн се отдръпна и Армстронг си спомни как сърцето му прескочи.
— Не!
— За Бога, той е виновен, Робърт — изръмжа Крос, вече не на шега. — Виновен! Направил е кой знае колко поразии. Ние сме на дулото. Нарежданията са от Лондон! Забрави ли за Меткин, нашият велик комисар от „Иванов“? Току-що разбрах, че РАФ е изчезнал. Заредил е в Бомбай, после се е загубил някъде над Индийски океан.
57
Губернаторът бе страшно ядосан. Той излезе от колата и почука на задния вход на банката, там го чакаше Джонджон.
— Чете ли това? — Губернаторът развя вечерното издание на „Гардиън“. С големи букви бе написано: ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТА ОБВИНЯВАТ КНР. — Проклети непросветени глупаци, какво ще кажеш?
Джонджон също бе ядосан. Той тръгна напред покрай портиера и влезе в обширно предверие.
— Не са ли за обесване и двамата?
На следобедната пресконференция, Грей и Бродхърст обявиха публично, че всичко, което той, Джонджон, Дънрос и другите тай-панове правят, е изключително против интересите на Англия, Хонконг и Китай. Грей подробно изложи собственото си мнение за Китай, че имал за цел да покори света и че трябва да бъде третиран като голяма опасност за световния мир.
— Вече получих неофициален протест.
Джонджон трепна.
— О Боже, да не е от Тип Ток?
— Разбира се. Каза ми го с неговия спокоен, копринен глас: „Сър, когато нашите перове в Пекин прочетат как някои членове на вашия парламент гледат на Централното Кралство, много ще се ядосат“. Мисля, че сега шансът да използваме временно техни пари, е равен на нула.
Нова вълна на гняв мина през Джонджон.
— Този проклет човек намеква, че неговите възгледи са възгледите на комисията, което е абсолютно невярно! Абсурдно е да дразним Китай, при каквито и да е обстоятелства. Без благосклонното отношение на Китай, нашите позиции са абсолютно незащитени. Тотално! Проклет глупак! И трябваше да положим извънредни усилия, за да се изясним! Къде са другите?
— Суперинтендант Крос и мистър Съндърс използват в момента моя кабинет. Йан е на път за тук. Какво ще кажете за Йан и Грей сър, Грей шурей на Йан? А?
— Удивително. — След като Грей го беше споменал на пресконференцията в отговор на зададен му въпрос, звъняха много често по този повод. — Чудно, че Йан не го е споменавал.
— Или Пенелоуп! Много странно. Мислиш ли… — Джонджон погледна нагоре и спря. Дънрос приближаваше към тях.
— Добър вечер, сър.
— Хелоу, Йан. Отложих срещата за 19.00 часа, за да мога да се видя със Съндърс и Стенли Роузмънт. — Губернаторът му подаде вестника. — Видя ли това?
— Да, сър. Вечерните китайски вестници са влудяващи. Чудя се, защо не изгарят всеки брой.
— Ще ги осъдя — каза Джонджон с кисела гримаса. — Какво да правим, Йан?
— Ще се молим! Вече говорих с „Гатри“, либерален всекидневник. Един от водещите репортерите на „Гардиън“ ги интервюира в момента. Обратното им становище ще излезе в утрешните издания. — Дънрос избърса ръцете си. Чувстваше пот и по гърба си. Комбинацията Грей, Тип Ток, Филип Чен, монетата, папките на А. М. Г. го беше изнервила. Какво ще е следващото? Срещата му с Муртаг от „Ройъл Белгиум“, беше, както Кейси предрече — далечна стрелба, но доста добра. На връщане от тази среща, някой му даде следобедните вестници и бомбата, която щеше да избухне от тези недомислени изявления, почти го събори. — Трябва да отхвърлим публично тези изявления и да поработим дяволски, за да попречим законопроектът на Грей да стигне до гласуване. Лейбъристите не трябва да спечелят. — Почувства отново надигащ се гняв. — Бродхърст е същият, ако не и по-лош.
— Йан, говори ли с Тип Ток?
— Не, Брус. Телефонът продължава да дава заето, изпратих му писмо на ръка. — Разказа им какво решиха с Филип Чен. Губернаторът изложи оплакването на Тип Ток. Дънрос се ужаси.
— Кога се обади Тип Ток, сър?
— Малко преди шест.
— Вече е имал бележката ни. — Йан чувстваше ударите на сърцето си. — След този… този гаф, се басирам, че шансове да получим китайски пари нямаме.
— Съгласен съм.
Направи му впечатление, че никой не споменава за роднинството му с Грей.
— Робин Грей е отвратителен глупак — каза той, мислейки, че ще е по-добре сам да повдигне въпроса. — Проклетият ми шурей не би могъл да помогне повече на руснаците, дори да беше член на Политбюро. И Бродхърст. Глупаво!