Търговска къща

— Имаш време за едно. Срещата в банката се отлага за седем, имаме много време.

— Да, но не искам да закъснявам, срещата е при губернатора, в неговия офис.

— О’кей.

Роузмънт допи уискито си, подписа сметката и тръгнаха обратно към терминала.

— Как е „Драй ран“? — попита Армстронг.

— Още са там с развети знамена. Изглежда бунтът в Азербайджан е безуспешен. — Роузмънт забеляза раздразнението на англичанина. — Какво те яде, Робърт?

— Понякога не ми харесва, че съм риж, това е. — Армстронг извади цигара и запали.

— Мислех, че си ги отказал.

— Бях. Слушай, Стенли, по-добре да те предупредя. Крос е толкова бесен, готов е за лудницата.

— Така, друго ново? Много хора мислят, че вече е за боклука. Господи, та нали най-напред Ед Ланган ти каза за папките на А. М. Г. Съюзници сме за Бога!

— Истина е — кисело отговори Армстронг, — но това не ви дава право да извършите обиск на апартамент, принадлежащ на чиста телефонна компания!

— Кой, аз? — Роузмънт се направи на засегнат. — Какъв апартамент?

— „Синклер тауърс“, апартамент 32. Ти и твоите горили сте нахълтали посред нощ. За какво, мога ли да те попитам?

— Как бих могъл да зная? — Роузмънт знаеше, че трябва да блъфира, но го беше яд, че който е бил там, е изчезнал, без да остави следи. Неприятностите около самолетоносача, невъзможността да разпита Меткин, цялата бъркотия със „Севрин“ и наглостта на Крос го подтикнаха към това нахлуване. Един от китайските информатори беше дочул, че този апартамент понякога се ползва от комунистически агенти — онази вечер там е трябвало да има среща. Коночи, един от най-добрите му агенти ръководи акцията и мислеше, че е мярнал двама мъже да излизат отзад, но не беше сигурен. Независимо, че претърсили старателно не открили никого. В апартамента също нищо, с което да потвърдят или отхвърлят слуха. Само две празни чаши. Чашите прибрали, за да проверят за отпечатъци. Едната беше чиста, другата с добре запазени отпечатъци.

— Никога не съм бил на „Синклер тауърс“ 32, по дяволите!

— Може би, но твоите копои са били. Няколко наематели съобщиха, че са видели четирима високи дебелаци да се качват и слизат по стълбите. Всичките с дебели задници и с дебели глави. Трябва да са били твоите хора.

— Не са мои.

— О! Крос вече изпрати две доста глупави каблограми в Лондон. Глупавото във всичко това е, че ти нищо не получи, а ние получихме неприятности с твоите непрекъснати ебаваници!

Роузмънт въздъхна.

— Престани да ми досаждаш. Имам нещо за теб. — Той разказа на Армстронг за разговора си с Кейси и за Банастазио.

— Ние знаехме за връзките му с „Пар-Кон“, но не знаехме, че пристига утре. Какво мислиш по въпроса?

Армстронг знаеше за пристигането, отбелязано в календара на фотографа Нгъ.

— Интересно — уклончиво каза той. — Ще кажа на стареца. Но ще е добре да си подготвиш добро оправдание за „Синклер тауърс“ и не споменавай, че съм те предупредил. — Умората почти го беше надвила.