Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Получил е образованието си в университета в Пиза и университета в Рим, където през 1934 г. блестящо защитава докторат по физика. След завършването на висшето си образование работи в лаборатория под ръководството на професорите Едуардо Амалди и Енрико Ферми. През 1936 г. заминава за Париж със стипендия за изследователска работа с Фредерик Жолио Кюри, който е комунист. Там се запознава с шведката Мариане Нордблум и през 1940 г. се жени за нея. След германската окупация на Франция съпрузите бягат в Съединените щати.
През 1943 г. Понтекорво е поканен да се присъедини към англо-канадския екип за проучване на атомната бомба в Чок Ривър в Онтарио, Канада. Там остава 6 години. Подозират го, че е извършвал шпионска дейност през този период, но за това не са открити доказателства. Дори и документите, предадени на канадците от ИГОР ГУЗЕНКО — съветския шифров чиновник, разкрил МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ, не сочат следа към Понтекорво. Информацията на Гузенко води към друг физик от Чок Ривър — АЛЪН НЪН МЕЙ, разобличен като шпионин.
През 1948 г. Понтекорво получава британско гражданство и заедно с него и ДОСТЪП до секретни материали независимо от съмненията за връзките му и тези на семейството му с комунистическата партия в Италия. През януари 1949 г. Понтекорво напуска Канада и става водещ научен сътрудник в британския изследователски атомен център в Харуел. През януари 1950 г., точно преди Клаус Фукс да бъде арестуван, офицерът по сигурността в Харуел научава, че Понтекорво и съпругата му са комунисти или най-малкото симпатизират на комунистическото движение. Понтекорво отрича всичко това, макар и да признава, че някои членове от семейството му са били комунисти.
От съображения за сигурност е прието решението той да бъде отстранен от работа. Предложена му е длъжност в Ливърпулския университет, където няма да има достъп до секретна информация. Той приема и казва, че ще встъпи в длъжност през януари 1951 г. Но през октомври 1950 г. Понтекорво не се завръща в Харуел след пътуването си в Европа заедно със съпругата си и тримата си синове. Няколко години за него не е известно нищо повече, поне не официално. На 5 март 1955 г. той изненадващо дава пресконференция в Москва, твърдейки, че през 1952 г. е станал съветски гражданин и че работи в Института за ядрена физика към Академията на науките на СССР — по-късно преименуван Международен център за използване на атомната енергия. През 1963 г. Понтекорво е награден с орден Ленин за „значителни заслуги във физиката“ и е избран за пълноправен член на съветската Академия на науките.
През 1980 г. официален представител на американското Министерство на финансите обявява, че Понтекорво има сметка от 14 250 долара — хонорар за патент, оформен от него някога в съавторство с Ферми и с други трима физици за изобретение на метод за получаване на радиоизотопи.
Понтинг, Клайв
Бивш заместник-министър на британското Министерство на отбраната, съден през 1985 г. за нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА, тъй като е предал на член на парламента секретни документи за потопяването на аржентинския пътнически кораб Белграно от британска подводница по време на конфликта за Фолклендските острови през 1982 г. Съдът го оправдава въпреки усилията, положени от правителството на министър-председателката Маргарет Тачър да бъде осъден.
Попов, Душко (1912–1982)
ДВОЕН АГЕНТ, съгласил се доброволно да работи за британците и пристигнал през 1941 г. в още неутралните по това време Съединени щати, за да създаде фиктивна германска шпионска мрежа.
Попов е югославски предприемач, вербуван от АБВЕРА (немското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ). Той веднага информира за това англичаните. През декември 1940 г. немците го изпращат с разузнавателни задачи във Великобритания. КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ, която се занимава с превербуване на вражески агенти, му дава КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Трисайкъл (Триколка) — вероятно отчитайки стремежа му да има 2 любовници едновременно. Германското му оперативно име е Иван. Действайки под контрола на Комисия Двайсет, Попов предава на Германия фалшиви сведения за числеността и мощта на британските въоръжени сили.
През юни 1941 г. Абверът му нарежда да замине за САЩ и да създаде шпионска агентурна мрежа. По молба на японците, съюзници на Германия, Попов също е задължен да събира подробна информация за Пърл Харбър. За изработването на скици и схеми на местните отбранителни съоръжения е трябвало да замине за Хаваите. Инструкциите на Попов са били във вид на МИКРОТОЧКИ върху телеграма, която е бил длъжен да носи със себе си.