Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Ан Хендерсън Коен напуска Националната асоциация Райфъл и кандидатства в нюйоркска фирма със същата дейност, където търсят човек за работа с Китай. Желаейки да помогне на съпругата си, Полард донася вкъщи 5 отчета за китайски дипломати от посолството и консулството. Ан отнася отчетите във фирмата и нея веднага я приемат на работа.
Увличайки се, Полард вземал все повече и повече документи уж в „интерес на работата“. В един момент неговият началник — капитан III ранг Джери Ейджи, се усъмнява и нарежда да се извърши тайно служебно разследване на неговия старателен сътрудник: да се изясни с какво конкретно се занимава през работното време и какви данни има в неговия компютър. На 8 ноември 1985 г. става ясно, че Полард е получил разпечатка на данни от категория ЗА ОГРАНИЧЕНО ПОЛЗВАНЕ за Близкия изток, но на неговото бюро такава разпечатка не е намерена. Ейджи разбира, че Полард без разрешение е изнесъл секретен документ. Тогава началникът се обажда на ВСС и на ФБР.
В понеделник, 18 ноември, Полард се опитва за пореден път да изнесе чанта, претъпкана със секретни материали — 60 секретни документа, като 20 от тях са с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО. Точно пред сградата е спрян и отведен в офиса му, за да бъде разпитан от агенти на ФБР и ВСС. През следващите няколко дни той прави напразни опити да отхвърли подозренията и да се свърже за помощ с израелските си „приятели“. Върху него е организирано специално наблюдение от ФБР. Накрая в четвъртък сутринта (не издържайки на напрежението) той се отправя към израелското посолство.
Израелците отказват да му дадат политическо убежище. На излизане от посолството Полард веднага е арестуван. Ан Хендерсън Полард е арестувана на следващия ден.
Историята с Полард заплашва да се превърне в голям дипломатически скандал и да се отрази зле върху отношенията между Съединените щати и Израел. Официален представител на израелското правителство веднага прави изявление, в което подчертава, че израелското разузнаване е провело „несанкционирана случайна акция“, която е в разрез с „държавния курс за недопускане на шпионаж или каквато и да е друга дейност против Съединените щати“.
Скоро обаче става ясно, че това е дългосрочна и много добре организирана разузнавателна операция. Оценявайки последствията й за страната, министърът на отбраната Каспар Уайнбъргър казва: „Трудно ми е… да си представя по-голяма вреда, която може да бъде нанесена на националната сигурност.“ И още: „Ние понесохме тежка и непоправима загуба.“ А по повод на някои продадени документи казва: „Тази информация е предназначена за вътрешно ползване и нейното разгласяване извън Съединените щати може да нанесе тежък удар по националната ни сигурност.“
Дейвид Дженисън — един от двамата прокурори от страна на обвинението, отбелязва по-късно, че по-голямата част от разузнавателната информация, осигурена от Полард, „е безполезна за израелците, освен ако не бъде използвана като разменна монета срещу САЩ или за интересите на други страни“. Тази толкова обща формулировка на проблема в същността си има доста конкретен смисъл, за който представителите на американските специални служби предпочитат да не говорят: напълно е възможно някои от материалите на Полард да попаднат в Москва чрез един от съветските агенти в израелското правителство.
Освен това в материалите, предадени от Полард на израелците, е имало сведения за американските агенти или в краен случай за ключови източници на информация в Арабския свят, които Израел е можел да превербува, както и материали за операции на АНС по дешифриране.
Що се касае до операциите по дешифриране, то според председателя на комисията, създадена за оценка на нанесените загуби на САЩ, това е „сравнимо с провала на цяла агентурна мрежа“. И още: „Разполагайки и с косвени данни за агентите на американското разузнаване, за редовия аналитик няма да бъде трудно да ги изчисли.“ Освен това Полард е позволил на агентуристите си да преснимат документите му за самоличност, като по този начин те биха могли да ги подправят и да дадат съответния достъп до секретна информация на други свои агенти. Полард е признат за виновен по обвинението в шпионаж и получава доживотен затвор. Съпругата му е призната за виновна в непозволено притежаване на правителствена собственост и за съучастничество при съхраняването на военни документи от съпруга й. Тя не е обвинена в шпионаж. Присъдата й е 5 години затвор, но тя непрекъснато се оплаква от отношението към нея. В телевизионно интервю сравнява живота си в затвора с това, „което трябва да е бил Освиенцим преди 47 години по отношение на медицинското обслужване и малтретирането…“. През април 1990 г. след 37-месечен престой в затвора е освободена. Скоро след това се развежда с Полард.