Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Самият Полард става едва ли не национален герой в Израел, където е организирана международна обществена кампания за освобождаването му. Седемдесет от членовете на израелския Кнесет (парламент) изпращат петиция до президента Рейгън през 1988 г., призовавайки го да помилва Полард и съпругата му. Поддръжниците на Полард сравняват преживяното от него с несправедливостите към капитан АЛФРЕД ДРАЙФУС, тъй като Драйфус е бил евреин, както и Полард. Драйфус обаче не е бил шпионин, докато Полард е арестуван през ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА ШПИОНИТЕ, и то не по антисемитски причини. Той сам признава, че е шпионин.
През 1993 г. министърът на отбраната Лес Аспин разкрива, че Полард се е опитал 14 пъти да изпрати секретна информация в прехванати писма, написани в килията му. Разкритието на Аспин е направено по-малко от месец след като израелският министър-председател Ицхак Рабин изпраща петиция до президента Клинтън да освободи Полард. Клинтън отговаря, че единствено може да се замисли над препоръки за снизхождение пред Министерството на правосъдието, но нищо не е направено. Предишният министър-председател — Ицхак Шамир, е изпращал подобна молба до президента Буш, който я е отхвърлил. През 1996 г. след убийството на Рабин наследникът му — Шимон Перес, по време на визита във Вашингтон вероятно е отправил подобна конфиденциална молба за освобождаването на Полард.
Джонатан Полард
Полгар, Томас
Резидент на ЦРУ в Сайгон през последния етап на войната във Виетнам.
Полгар е унгарски евреин. Като младеж — през 30-те години — заминава за Съединените щати. През Втората световна война неговите началници в американската армия, впечатлени от владеенето му на различни езици, го изпращат в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). След диверсионно-разузнавателна подготовка във Великобритания е спуснат в тила на германците. След войната е един от многобройните ветерани от УСС, които постъпват в новосъздаденото ЦРУ. Полгар служи в БЕРЛИН, където ЦРУ има значителна резидентура по време на Студената война.
Полгар вече е легенда в Управлението по планиране към ЦРУ (секретни операции), когато през 1972 г. е назначен за резидент в Сайгон под ПРИКРИТИЕТО на специален помощник на посланика. Никога преди това не е бил в Азия.
Характеризирайки го в книгата „Период на честност“ („Decent Interval“, 1977), ФРАНК СНЕП — бивш сътрудник на ЦРУ във Виетнам, пише:
Поради акцента и произхода си Полгар винаги се чувстваше „чужденец“ в ЦРУ, длъжен постоянно да доказва знанията и прецизността си в очите на дебелокожите бюрократи в управлението…
Този „недостатък“ на свой ред безспорно му помага леко да завърже контакт с виетнамците… Общувайки с влиятелни хора в Сайгон, Полгар предпочита да се въздържа от резки критически оценки, благодарейки за всяка, даже нищожна от гледна точка на разузнаването информация.
Когато Полгар поема представителството на ЦРУ във Виетнам, войната вече е достигнала крайния си етап, въпреки че американските политици не признават този факт. Каквото и да е влиянието на ЦРУ върху процесите на войната, то постепенно намалява. Президентът Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър вече търсят пътища за мирни преговори с цел приключване на войната.
Полгар е един от последните американци, които напускат Сайгон с хеликоптер през април 1975 г. при евакуацията на американското посолство.
Полгар се пенсионира през 1987 г. и става член на Сенатската комисия по разузнаване, която разследва аферата ИРАН — КОНТРИ. Той напразно настоява за по-задълбочено разследване участието на ЦРУ в тази политическа афера. Когато президентът ДЖОРДЖ БУШ назначава РОБЪРТ ГЕЙТС за ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, Полгар използва доста остър език в статия във вестник Вашингтон поуст. „Гейтс действа така, като че ли е в постоянна мъгла или пък се интересува предимно от скриване на истината от обществеността и Конгреса.“
Полиграф
Устройство за установяване степента на искреност на интервюирания, известно също като детектор на лъжата. Полиграфът често се използва в КОНТРАШПИОНАЖА. Лицата, привличани за работа в ЦРУ, обикновено преминават през проверка на детектора.
Стандартният полиграф обикновено измерва честотата на дишането, кръвното налягане, пулса и изпотяването на дланите. Измервания се отбелязват от игла писец, която минава по милиметрова хартия. Правата линия показва спокойствие (и следователно искреност) на тествания по време на разговора, а резките зигзаги при отговорите на въпроси — вълнение (и може би следователно лъжи).