Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Попов пристига в САЩ с полет на компанията Пан Американ от Лисабон на 12 август 1941 г. Британците известяват ФБР за това, че Попов е двоен агент, работещ за съюзниците. Но директорът на ФБР ЕДГАР ХУВЪР не иска да повярва, че наистина е превербуван (той смятал, че „югославският негодник“ заблуждава англичаните и в действителност продължава да работи за немците) и отказва да го пусне да замине за Хаваите.
Попов запознава сътрудниците на ФБР с техниката за изработване на микроточките и предава списъка с въпросите, които интересуват германското разузнаване и на които той е трябвало да отговори. Много от тях са свързани с американската военноморска база в Пърл Харбър, но ФБР ги пренебрегва и не схваща възможната значимост на германския интерес към Пърл Харбър.
Попов пристига в САЩ с югославски паспорт и 70 000 долара. Той наема разкошен апартамент на Парк авеню в Ню Йорк и започва да обикаля нощните клубове. ФБР го поставя под НАБЛЮДЕНИЕ и монтира микрофони в жилището му. „Трябва само да се наведа да помириша букет от цветя — оплаква се Попов, — и ще си одраскам носа в някой микрофон.“ Той непрекъснато говори, че немците може да загубят доверието си към него, ако в близките дни не започне да им предава правдоподобна разузнавателна информация за Съединените щати.
Такава информация за него е подготвила британската Комисия Двайсет. Хувър не помага почти с нищо. В съставеното от ФБР 1421-странично досие на Попов (минало през щателна „санитарна обработка“) се споменава и за това, че сътрудниците на ФБР предават на югославянина (за изпращане в Германия) броеве на Инфънтри джърнъл и одобрени за пресата материали за армията на САЩ. А УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ „не може да осигури специфична информация, която да е подходяща за данни от контрашпионажа“, се казва в меморандум на ФБР.
Сътрудниците на ФБР излизат в ефир от името на Попов с помощта на неговата нелегална радиостанция, но не разрешават на самия югославянин да работи с нея. В края на краищата през юли 1943 г. Попов се връща във Великобритания, където успешно продължава кариерата си на двоен агент, действащ против немците до юни 1944 г., когато съюзниците дебаркират в Нормандия.
„Познавах Душко Попов добре по време на войната. Той рискуваше и направи много за нас — пише за него английският разузнавач ЮИН МОНТЪГЮ. — В някои отношения може да е бил прототип на супергероя на Ян Флеминг. Беше един от най-смелите и весели мъже, които познавах, притежаваше невероятен чар и изключителен магнетизъм.“
Попов, Пьотър (?–1958)
Сътрудник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, шпионирал за ЦРУ от 1953 до 1958 г.
На 1 януари 1953 г. Попов се обръща към американски дипломат във ВИЕНА и му предава бележка, в която изразява желание за среща с представители на западните специални служби. Връзката е установена и Попов предава на ЦРУ първите сведения за следвоенната структура на ГРУ. Освен това разказва за операциите на съветското външно разузнаване в Австрия и Югославия.
През 1954 г. Попов се връща в Москва, вероятно в отпуск, а след това получава назначение в БЕРЛИН, откъдето отново предава ценна информация на Запада. Конкретно уведомява американците, че руснаците се готвят да изпратят в САЩ свой АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ. ФБР е предупредено и започва наблюдението върху агента още от пресичането му на границата (агентът е жена). Почувствала след себе си „опашка“, тя веднага се връща в Москва.
Попов е отзован в Москва през 1958 г. На разпитите в КГБ му е предложено да си признае за връзките с американците и честно да разкаже всичко. Той се договаря за среща с Ръсел Лангъл — сътрудник на ЦРУ под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в американското посолство в Москва. По време на срещата Попов успява да намекне, че е провален, но вече било прекалено късно. Двамата са арестувани. Лангъл е експулсиран, а Попов — екзекутиран. Твърди се, че е хвърлен жив в пещ.
Обвинението за провала на Попов отначало пада върху ФБР, което организира много явно наблюдение на нелегала. Но по-късно се появява основание да се смята, че Попов може да е бил предаден на КГБ от ДЖОРДЖ БЛЕЙК — сътрудник от британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6), който е бил съветски агент.
Посев
Приет от англичаните термин за означаване на операции с цел да се провокира противникът да излезе в ефир с определени шифровани или кодирани съобщения (за да може в резултат да се получи ПОДСКАЗВАНЕ за разкриване на шифъра).
Историкът на военното разузнаване НАЙДЖЪЛ УЕСТ в книгата си „Тайни на радиоразузнаването“ („The SIGINT Secrets“, 1986) описва класически пример на такава операция през Втората световна война. Британски криптолози, занимаващи се със СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ на немските радиосъобщения, си блъскали главата над това, как да получат „подсказване“, когато „им хрумва гениалната идея, получила названието «посев»“: