Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Има свидетелства, че през Първата световна война един германски шпионин в британската военноморска база в Инвъргордън, Шотландия, е използвал пощенски марки като своего рода КОД. Три перуански марки например са означавали, че в базата се намират 3 леки крайцера. Но подобни истории са по-скоро измислица на писателите на шпионските романи от това време, отколкото действия и постъпки на истински действащи АГЕНТИ.
При друг случай пощенските марки са били използвани за напомняне да се прояви бдителност. През 1943 г. в Куба е издадена серия от 5 марки със стойност 5 сентавос — върху тях е изобразен човек, от чието лице свалят маска. Надписът гласи: Разобличавай агентите на петата колона.
Трябва да се спомене още една пощенска марка, която е пусната в чест на човек, който не е шпионин. През 1931 г. в Канада излиза марка от 1 долар в памет на ЕДИТ КЕВЪЛ, екзекутирана от германците през Първата световна война за укриване на съюзнически войник. Широко разпространено е мнението, че тя се е занимавала с шпионаж.
Пощенски марки
Прав текст
Оригинално съобщение, написано на съответния език, преди да бъде кодирано или предадено на някакъв шифър или след като е декодирано или дешифрирано.
Правителствена школа за кодове и шифри (ПШКШ)
Британска агенция по криптология от 1919 до 1940 г., след което е преименувана ПРАВИТЕЛСТВЕНА ЩАБКВАРТИРА ПО КОМУНИКАЦИИТЕ.
Школата за кодове и шифри е създадена на 1 ноември 1919 г. със задачата да изучава чуждестранните кодови и шифровъчни системи и да дава съвети и насоки на британското правителство за сигурността на секретните сведения от държавна важност. В началото в новата агенция започват работа 25 ветерани на СТАЯ 40 на Кралския военноморски флот и на криптоложката секция M1(b) към военното министерство. Отначало се ръководи от Адмиралтейството, но през 1922 г. заедно със Секретната разузнавателна служба (МИ–6) школата минава под ръководството на Министерството на външните работи, което финансира операциите й. Ръководителят на МИ–6, известен с инициала Си, също отговаря за операциите по декодирането. Истинското ръководство на ПШКШ е поверено на комитет, който е съставен от представители на МИ–6 и военните служби. През 1922 г. ръководител на Школата за кодове и шифри става капитан III ранг АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН от Стая 40.
Отначало декодировчиците са настанени в помещенията на бившето радио Маркони в Уотъргейт хаус, близо до хотел Савой в Лондон. По-късно се преместват в сградата на МИ–6 на БРОДУЕЙ №54, срещу парка Сейнт Джеймс, близо до КУИН АНС ГЕЙТ в Лондон.
Специалната военноморска секция към Правителствената школа за кодове и шифри е създадена през 1924 г., армейската секция — през 1930 г., а военновъздушната — през 1936 г. Тези секции трябва да се специализират само в криптоложки въпроси, които са от интерес за съответните по-висши инстанции. Адмиралтейството и военното министерство си запазват правото да оттеглят съответните си секции от новата агенция. Оттеглянето им би осакатило британските усилия в криптологията поради сложността и характера на взаимодействие в областта на декодирането.
Съветските комуникации са разчетени от школата скоро след революцията от 1917 г., въпреки че употребата на ШИФРОБЛОКЧЕ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА забавя разчитането и го свежда до минимум (чак до ВЕНОНА в периода след Втората световна война). В началото на 30-те години основните ОБЕКТИ на ПШКШ са военните комуникации на Съветския съюз и Германия, които преустройват въоръжените си сили. Агенцията постига значителен успех и за двете страни, въпреки че поради ограничения брой на закодирани радиосъобщения не всички шифри са били разчетени. В края на 30-те години става по-трудно да се разкодират германските комуникации, тъй като германците започват да използват ЕНИГМА — машини за кодиране на военните и полицейските радиокомуникации.
През 1936 г. британците се свързват с капитан ГЮСТАВ БЕРТРАН — ръководител на усилията в декодирането на френската армия, и започват обещаваща размяна на информация между двете агенции, за да разчетат шифрите на Енигма. По това време вече съществува значителна френско-полска координация и на 9 и 10 януари 1939 г. Бертран е домакин на конференция в Париж, на която присъстват видни криптолози от Франция, Полша и Великобритания. Това позволява на Англия да създаде база за разчитане на германските шифри по време на войната. (Вж. БЮРО ШИФРОВ.)