Клия [bg]

Аз: Онзи бележник със записки на Пърсуордън. Как стана така, че се озова у теб? Днес го взех в офиса си.

Тя: Лиза. Помолих я да ми даде нещо от него за спомен. Глупаво. Сякаш човек може да забрави този грубиян! Та той е навсякъде. Неговите записки изненадаха ли те?

Аз: Да. Изведнъж го усетих, сякаш цъфна до мен. Първото нещо, на което попаднах, бе описание на новия ми шеф. Казва се Маскелин. Изглежда навремето Пърсуордън е работил с него. Да ти го прочета ли?

Тя: Знам го.

(„Като при повечето мои съотечественици, и в неговата глава висеше голяма ръчно изработена табелка с надпис: ОБЕЗПОКОЯВАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Някъде в недалечното минало са го навили да работи като кварцов часовник. Знаеше си рутинните задължения и ги вършеше безотказно като метроном. Нека лулата не ви смущава. Тя е там, за да му придава вид на безпристрастен и разсъдлив човек. Белият човек пуши, паф-паф, значи белият човек мисли, паф-паф. Всъщност белият човек е дълбоко, дълбоко заспал под символите на своята канцелария, лула, нос и прясно колосана кърпичка, която се подава от ръкава му.“)

Тя: Прочете ли го на Маскелин?

Аз: Не, разбира се.

Тя: В абзаца има обидни неща за всички нас; може би затова го харесах. Дори чувам гласа на грубиянина, докато ги изрича. Знаеш ли, скъпи, аз мисля, че съм единственият човек, който обичаше стария Пърсуордън приживе заради самия него. Защото го усетих на какви вълни работи. Пак ти казвам, обичах го такъв, какъвто си беше, защото той нямаше его. Разбира се, можеше да бъде отегчителен, неуправляем, жесток — както и всеки един от нас. Но самият той илюстрираше нещо, беше като човек, който е проумял нещо. И затова творчеството му ще го надживее и ще продължи да пръска светлина, така да се каже. Запали ми една цигара. Той успя да се изкатери доста нависоко по скалата на живота, там, откъдето вече започваш да гледаш само нагоре, към върха, защото сведеш ли глава, ще ти се завие свят и може да паднеш! Ти твърдиш, че и Жюстин била казала нещо подобно. Предполагам, че същото нещо съществува и у нея до известна степен, но подозирам, че нейното беше от благодарност към него, така както животното е благодарно на господаря си, който е извадил трънчето от лапата му. Той притежаваше женска интуиция, при това далеч по-изострена от нейната — а ти знаеш, че жените инстинктивно харесват мъж, у когото има повече женственост; там, казват си те, ще намеря онзи любовник, който ще може да се идентифицира с мен… и ще ме освободи от усещането, че съм просто жена, катализатор, каиш за точене, намазан с масло брус. Защото повечето жени нямат друг избор, освен да се примирят с ролята си на машини за удоволствие!