Клия [bg]

Аз: Да, ама с ченето си така и не се е примирил.

Тя: Знам. Здравето му е още разклатено, мъчат го пристъпи на истерия — нищо чудно, след всичко, което преживя. Но нещата се оправят и според мен връщане назад няма да има.

Аз: А какво ще кажеш за тази сестра на Пърсуордън?

Тя: Лиза! Мисля, че ще бъдеш възхитен от нея, въпреки че едва ли ще я харесаш. Тя е доста внушителна личност, дори малко страшна. У нея слепотата сякаш не е недъг, а по-скоро нещо, което използва, за да стои нащрек. Когато разговаря с някого, тя го слуша така внимателно, като че е на концерт, и човек веднага си дава сметка за тривиалните фрази, които произнася. Лиза не прилича на брат си и в същото време е много красива, макар и мъртвешки бледа. Движенията й са бързи и съвършено уверени, не като на другите слепи хора. Никога не съм я виждала да не улучи дръжката на врата, да се спъне в изтривалка или да спре насред непозната стая, сякаш не може да се ориентира. Всички онези малки грешки, които слепците правят обикновено, като например да говорят на стол, от който човекът вече е станал… липсват у нея. Понякога се чудиш дали наистина е сляпа. Тя пристигна тук, за да събере вещите му, както и материал за негова биография.

Аз: Балтазар ми намекна за някаква загадка.

Тя: Няма никакво съмнение, че Дейвид Маунтолив е безнадеждно влюбен в нея; а от това, което е споделил с Балтазар, става ясно, че историята е започнала в Лондон. Връзката им наистина е доста странна за един толкова ортодоксален човек, пък и няма съмнение, че е причина за мъчителни терзания и у двамата. Често си представям как в Лондон вали сняг, а те най-неочаквано се озовават лице в лице с Демона на комедията! Клетият Дейвид! Но защо говоря с този снизходителен тон? По-скоро трябва да река „блазе му на Дейвид“. Мога да ти разкажа съвсем малко, все недомлъвки, изпуснати в процеса на разговор. Най-неочаквано в едно странно, препускащо към покрайнините на Лондон такси тя обърнала лицето си към него и му казала, че го е чакала дълги години; че в мига, в който чула гласа му, вече знаела, че е онзи непознат и странен принц от предсказанието. Той никога нямало да я напусне. После поискала разрешение да се увери в истинността на собствените си думи и зашарила с ледените си пръсти по лицето му, след което въздъхнала и се отпуснала назад в студените възглавници на седалката. Да, това бил той! Сигурно е ужасно пръстите на сляпо момиче да опипват лицето ти черта по черта със сръчността на опитен скулптор. Дейвид каза, че го побили тръпки, че лицето му се обезкървило и зъбите му загракали. Изпъшкал и стиснал устни. Двамата останали така, хванати за ръка, разтреперени, а светналите от снега предградия прелитали навън покрай прозореца на таксито. Тя поставила пръста му точно върху онази линия на дланта си, която вещаела промяна в живота и неочакваната поява на бъдещ благодетел! Балтазар, също като теб, не вярва на подобни предсказания и затова винаги разказва историята с нескривана насмешка. Но засега магията действа, така че колкото и да си скептичен, трябва да признаеш, че има нещо вярно в това пророчество. И така: след смъртта на брат си тя пристигна тук и започна да се рови в неговите бумаги и ръкописи, да се среща с хора и да ги разпитва какво знаят за него.