Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Не — успокои я Денис. — Във всеки случай засега не. Напълно е възможно мъжът ви да е имал солидни основания да подозира, че го следят. Но за да се убедя в това, трябва да огледам жилището ви.
— Но сега не съм готова — запротестира Олга, — сигурно там е пълен безпорядък.
— Няма да ни пречи безпорядъкът. — Денис приближи към нея чинийката с пастата. — Подкрепете се добре и веднага тръгваме.
На Олга не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи.
Оперативният служител Владимиров.
23 юни
Владимиров и пристигналият бързо Тур слушаха невероятния разказ на началника на охраната. Няколко дни преди трагичните събития управителят на комплекса ги предупредил по телефона, че тези дни, вероятно късно вечерта, ще дойде лека кола, която трябва да се пусне на територията на комплекса и без излишни въпроси да й се даде възможност да разтовари и си замине. Той ще съобщи марката и номера й по пейджъра. По-рано вече няколко пъти бил давал подобни разпореждания: при обитателите идвали гости, при това някога необичайни, например проститутки, а веднъж дори били цигани. Отначало записвали в дневника. Но това пречело: понякога търсели втори път собственика на оставената кола, обяснявали се. Затова решили в такива случаи да не отбелязват нищо.
В четвъртък около десет часа вечерта на пейджъра на Белов пристига съобщение: „Бял форд, номер еди-кой си…“. След като дал разпореждане на дежурните през нощта и застъпващите сутринта, Белов заминал да спи. Пристигайки на работа към осем, изслушал доклада, че колата е дошла, стои без шофьор, няма пътници, никой нищо не е разтоварвал или товарил.
На Белов не му харесало, но решил да не оглежда колата без управителя и да не я мести от територията на комплекса: А къде ли пък може да я премести? Но когато фордът останал и следобеда, Белов сериозно се притеснил. Мобилният телефон на управителя бил ту зает, ту не отговарял.
Като почувствал нещо нередно, Белов хукнал да търси управителя, намерил го, но той му казал, че не е пращал никакво съобщение на пейджъра. Белов хуква към колата и вече е закъснял. Преди да я види, чул изстрелите, а когато дотичал до мястото — вече всичко било свършило. На пейджъра му — съобщение от дежурния, че на територията на комплекса е използвано огнестрелно оръжие и има ранени.
Според инструкцията в такива случаи, след като съобщи на началника на охраната, дежурният трябва незабавно да звъни в милицията.
Следователно тя скоро ще бъде тук.
По-скоро при управителя. Управителят е изплашен, нищо не желае да знае, заплашва да разкаже на милицията всичко, щом го попитат.
При дежурните. Заповед: да казват — нищо не сме видели, не сме забелязали.
Да звъни на нощната смяна? Не, после могат да открият позвъняванията, по-добре да изпрати свободните от дежурство с инструкции. Те все пак успели да предупредят когото трябва, преди дежурният следовател да се срещне с нощната смяна.
По-нататък: мъчително очакване, невъзможност да се предприемат някакви действия, опити да се разбере какво е станало, кой може да го е направил, на кого може да е било нужно. Въпроси, въпроси, въпроси… Въпроси, на които няма отговори…
— Да предположим, че казвате истината. — Тур се обърна към замлъкналия Белов. — На какво се надявахте? Нима не разбирахте — рано или късно следствието ще научи всичко!
— Всичко, което стана, беше прекалено фантастично. Мислех: няма да ми повярват. Надявах се: отначало ще открият истинските престъпници, след което моите показания ще изглеждат съвсем по друг начин.