Бъдеще [bg]

Рокамора не прилича на терорист и не прилича на снимката си. Говори се, че умело използва силиконови импланти и грим - за четвърт час може да си спретне ново лице. Затова всички системи за разпознаване удрят на камък при него. Кестеняв, съвсем млад тип със сресани назад вълнисти коси, тънка основа на носа, едра, но не тежка брадичка. Дявол знае дали носът и устните му са си неговите; но в чертите му - привлекателни, волеви - виждам нещо неуловимо познато. Той сякаш прилича на някого, когото познавам - но не мога да разбера на кого, а и сходството ми се изплъзва.

Момичето му има светлоруси коси до раменете, скосен бретон. Съвсем слаба и с тясна пижама. Очите й са светло, светло кафяви, тънки вежди, вдигнати в различни посоки, тушът й е потекъл. Първото, което ми идва наум - крехкост. Такава навярно е опасно да я докоснеш - да не се счупи. И тя също ми се струва странно, рязко, неочаквано - позната. Вероятно просто дежавю. Няма значение.

Така.

Сега те по някакъв начин трябва да бъдат убити.

- Какво става? - възмущава се младежът, напъвайки се да повдигне вежди. - Това е частна собственост! Какво право...

Някак естествено се възмущава. Актьор!

Девойката просто мълчи, напълно вцепенена, държи се с ръце за корема.

- Ще повикам полиция! Ще повикам...

Един от нашите го удря със замах с опакото на дланта по бузата и Рокамора млъква, хванал се за челюстта.

- Име! - крещя аз.

- Волф... Волфганг Цвибел.

Рокамора ли е? Или комуникаторът ни е отвел не при когото трябва? Хващам го за ръката, ухапвам със скенера кожата му. Камбанка.

- Няма съответствие в базата данни - казва скенерът със съвсем обичаен тон, сякаш сега се случва нещо напълно нормално.

- Какъв си ти? - питам аз. - Мамка ти, ДНК-то ти го няма в базата. Как си го направил?!

- Волфганг Цвибел - повтаря младежът с достойнство. - Нямам представа какво й е на вашата машинка, но аз нямам нищо общо с това.

- Добре. Да проверим твоята мадмоазел! - Тикам скенера към девойката. Дзън-дзън.

- Анели Валин Двайсет и едно Пе - откликва приборът. - Не е регистрирана бременност.

- Хормонален фон? - Улавям погледа й, не й давам да го скрие.

- Хорионичният шнадотропин е повишен. Прогестеронът е повишен. Естрогенът е повишен. Положителен резултат. Регистрирана е бременност - произнася присъдата си скенерът.

Тук би трябвало да се използва и ултразвук, но аз не разполагам с него. Нито пък останалите. Девойката се дърпа, но я притискат към пода.

На автопилот. Ние действаме като екип, като едно цяло, като идеален механизъм; може би Петстотин и трети не е тук? Може би просто са ме предизвикали чрез него, знаейки, че няма да поискам да му отстъпя нищо - дори качулката на палача?

- Защо не си ми казала нищо? - ахва дрезгаво Цвибел-Рокамора.