![Бъдеще [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/7/bdeshche-bg-download.jpg)
Бъдеще [bg]
- Автор: Глуховский Дмитрий Алексеевич
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1922-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Бъдеще [bg]». Краткое содержание книги:
Свалям маската си и я прибирам в раницата. Персей също е носил главата на медузата Горшна в чувал. Главата на Горшната трябва да се използва дозирано.
- А ти на вид си съвсем като нормален човек - обажда се дръвникът.
- Това е само на вид.
Турболетът забавя скорост; Райфърт се приближава плавно към „Хиперборея“ и спуска апарата покрай гладката тъмна стена - търси док. След като се окачва, шари с пръсти по клавиатурата.
В полумрака на купето припламва и угасва нещо.
- А това какво е?!
Върху предното стъкло се появява моя обемна снимка.
Чувствам се така, сякаш съм седнал да играя морски бой с дявола. Сега е моментът да кажа: „Уцелен!“.
- Какви ги вършиш, Райфърт?!
- Като ще се запознаваме, да се запознаем. Ти не ми се представи... - Той се озъбва. - А ние също умеем да използваме скенерите. Търсене в базата данни - командва той.
- Съвпадение. Субектът се издирва - равнодушно констатира системата.
- Що за глупости?!
Уцелен.
- Оп! - Райфърт доволно се усмихва. - Чакай малко. Може да се повозим и още. Подробности!
- Инцидент в къпалните „Извор“. Субектът е издирван като свидетел и потенциален виновник за произшествие със смъртоносен изход. Съобщил е невярно име. Истинското име
не е установено.
- Оп-оп! - Той се озъбва още по-весело. - И какво стана в къпалнята?
- Нищо интересно. Опитах се да спася удавник.
Къде в този проклет съд е бутонът, отварящ вратата?!
- Страхотно! - Сега той се радва като малко дете. Усмивката му е такава, че очите не се виждат. - Мисля, че ще ти се наложи да отговориш на някои въпроси.
Хапя бузата си. Същевременно се усмихвам.
- Нека да започна с този, който вече зададе. За това как откриваме нарушителите.
Булдошвата му буза леко потрепва. Чук! И това е всичко. Почти незабележимо. Почти.
- В канализацията има сензори. Хормонални. Когато засекат шнадотропин, веднага ни изпращат сигнал. Знаеше ли за това?
Той клати глава. Гледа ме така, сякаш е видял Хитлер. Чук! Чук!
- Така че кажи на своята да ходи по малка в буркан - намигам му аз.
Чук! Чук! Чук!
Уцелен!
Още два-три хода и този четирипалубен линкор ще потъне на дъното.
- Отваряй вратата, Константин Райфърт Дванайсет Те. Ти си имаш своя работа, аз - своя. Не се разпилявай по дреболии. Ходи да спасяваш света! - Отдавам му чест.
Той преглъща; мощната адамова ябълка върху бичата му шия се размърдва. После вратата се отваря. Аерошлюзът е отворен, отвътре се вижда светлина.
Мятам на рамо раницата си и прескачам в дока. Под краката ми се мярка километрова пропаст, но аз не се боя от високото.
Райфърт продължава да виси и да ме гледа.
- Но по принцип най-често съседите доносничат - споделям му аз на прощаване. - А от съседите не можеш да се измъкнеш Така че, Райфърт, приятелски те съветвам: докато още не сме ви намерили, направете аборт.
Глава VI
СРЕЩА
Преди да ме пуснат на арената с разярените заради моето закъснение лъвове, ме задържат в тясната клетка на адски бавния асансьор. Задух. От потта мислите ми се слепват.
Нищо че са ме засекли в къпалнята, казвам си. В оувърдрафт съм, но това няма да е задълго. Простите правила са за обикновените хора, така ми каза господин Шрайер. Едно нарушение на Кодекса спокойно може да се изкупи с друго. Минус по минус дава плюс. Всичко, което се иска от мен, е да изпълня поръчението му. Да отвъртя главите на двама мерзавци. И кредитната ми история рязко ще се нормализира. На героите от всички времена са приписвани дребни злоупотреби като грабежи и изнасилвания, а аз само се опитах да спася един човек. Разбира се, ще ми е за урок: не биваше да се забърквам. Трябва да се занимавам с това, което ми се получава най-добре. Да отвьртам глави. И да не се разпилявам. Рокамора и неговата мадама... Вече ме сърбят ръцете.
И отвътре всичко ми е изтръпнало. Сякаш отивам на среща.
Не съм виждал Петстотин и трети от самия интернат, а нали много от нещата, които съм ги правил от тогава насам, съм ги правил заради спомена за него. Бокс. Борба свободен стил. Желязо. И някои вътрешни увреждания.
Не бива да се боя от него! От момента, в който се видяхме за последен път, аз съм пораснал и озверял. И все пак ме тресе; да си мисля за Петстотин и трети, е като шокър в корема.
Даже пристъпът ми минава бързо. Омразата е отличен антидот за страха. Дзън! Пристигнахме.