Зодия убиец [bg]

Синът му беше в средата на дивана, с разкопчана риза, разголени гърди, впил празния си поглед в тавана. На масичката за кафе пред него имаше извита лъжица, внимателно подпряна на ръба на чаша. До чашата лежеше буганова запалка и дузина малки ампули с кафяв прах, наредени в средата заедно с гумен маркуч и две спринцовки. На пода до масичката се търкаляха три празни ампули.

Алред първи забеляза застаналия пред тях Иймън.

— Мамка му — промълви той и се помъчи да се надигне. — Мамка му, Кев. — Изправи се олюлявайки се, блъсна се в масичката и разсипа останалите ампули на пода. — Господин Макдугъл — изфъфли и се наведе да събере ампулите, гонейки ги по паркета, а те все се изплъзваха от пръстите му. — Много съжалявам. Много, много съжалявам.

Иймън насочи вниманието към сина си:

— Кевин, кажи им да си вървят.

Синът му го погледна унесено и му трябваше известно време, за да осъзнае цялата сериозност на ситуацията. Стана и се загърна с ризата.

— Татко, не знаех, че ще дойдеш. Стоя в апартамента и не излизам никъде. Правя, каквото ми каза.

„Поне не трепери“ — рече си Иймън. Запита се дали наркотиците му вдъхваха кураж.

— Веднага им кажи да си вървят.

Дорито и двете момичета вече бяха будни и уплашено гледаха ту към Иймън, ту към Кевин, без да знаят какво да правят. Алред все още беше коленичил на пода и събираше принадлежностите за друсане.

Кевин излезе иззад масичката за кафе и се приближи към баща си.

— Няма… няма нищо — избърбори той, вече не толкова смело. Дори не стигаше до брадичката на баща си и макар да имаше мускули, всичко беше фалш. Това не бяха твърди и чисти мускули, които се получаваха само с истинска работа, а кръгли и меки, резултат от прекарано във фитнеса свободно време. Всичко в него беше показност: колата, дрехите, татуировките — всичко. Всичко имаше за цел да накара хората да си затворят очите пред факта, че е само едно разглезено хлапе и не може да стъпи дори на малкия пръст на баща си. На Иймън за миг му призля само от вида на сина му.

— Кълна се — повтаряше Кевин — Правя всичко каквото ми каза.

Иймън изчака синът му да се приближи още малко до него, след което без никакво предупреждение стовари кроше в лицето му. Дори се изненада, че изпита невероятно удовлетворение от шокираната и изненадана физиономия на сина си. Кевин не падна, но се олюля и допря ръка до разкървавените устни.

Останалите в стаята останаха неподвижни и не смееха да проронят дума. Иймън пренебрегна присъствието им. Направи две крачки към Кевин и го сграбчи за ризата, след което го извъртя към себе си. След като момчето изгуби всякаква опора, беше лесно да се възползва от инерцията. Иймън го бутна със сила и го отпрати към стъклените рафтове на стената. Сякаш целият апартамент се разтресе, когато Кевин се строполи на пода. Жената на Иймън беше дала над хиляда долара за рафтовете, които сега бяха на сол, посипани на малки стъкълца върху тялото на сина им. За първи път Иймън си каза, че са си стрували парите. Но още не беше свършил.