![Каменно сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/3/kamenno-srce-bg-download.jpg)
Каменно сърце [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-004-0
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Каменно сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. The TIMES
Изсмях се рязко.
— О, ние можем да се бием, Мурлин. Но тяхната омраза е различна. Знаеш го.
Замислих се за нещата, които бях видял, местата, които бях посетил, докато се борех с копнежа по дома: нещата, които само засилваха носталгията ми.
— Аз също съм го виждала, Мурлин. Смяташ ли, че не познавам онзи свят?
— Ако го познаваш — отвърнах аз с горчивина, — защо искаш да го притежаваш?
Тя затвори очи и въздъхна. Ръцете ѝ се плъзнаха по врата ми и тя притисна устните си към него. От нея струяха тъга и съжаление, които се преплитаха със собствените ми объркани чувства.
— Ти усещаш Воала, Мурлин — прошепна тя. — Не го отричай.
Аз мълчах. Смятах това за моя тайна. Внезапно с ужас осъзнах, че вече нямам такава.
— А ти? — попитах най-накрая аз. — Усещаш ли Воала?
Главата ѝ се притисна към шията ми.
— Не.
Опитах се да я отблъсна назад. Не можех да мисля ясно. Докосването ѝ беше като вода, която се просмукваше през кожата и черепа ми и галеше мозъка ми, спокойна и хладна.
— Кейт, аз не мога да направя нищо с Воала. Мога да го усещам, да го докосвам, това е всичко. Не мога да ти помогна.
— Знам. — Гласът ѝ беше просто едно дихание; по-скоро го усетих, отколкото да го чуя. — Знам, Мурлин. Не искам нищо такова от теб. Искам просто да чуя онова, което знаеш: той умира. Какво да правим?
Тя потрепери и аз инстинктивно я притиснах към себе си.
— Ще го поправим.
Смехът ѝ прозвуча почти като ридание.
— Не можем, Мурлин. Знам, че не вярваш в Каменното сърце. Аз вярвам. Но Ленора греши. То не ми е нужно, за да спася Воала, а за да защити нас. Каменното сърце не може да спаси нещо, което умира, но може да спаси нас. Може да ни помогне да разкъсаме Воала. Да държим всичко под контрол. Ти познаваш простосмъртните. Не ти ли се иска да имаш надмощие? Не искаш ли ние да управляваме съдбите си, когато Воалът загине?
Сетих се за Катриона; сетих се за Мила. Помислих за всички останали.
— Не всички са…
— Достатъчни са тези, които са. Достатъчни.
Сетих се за войните; сетих се за лагерите. Редиците и купчините от черепи. Сетих се за ухилените деца, размахващи мачете.
И тогава си спомних Конал и се изтръгнах от ръцете ѝ.
— Стой далеч от мен, Кейт. Няма да предам брат си.
Тя стисна зъби, прокара пръсти през красивата си коса.
— Не те карам да го правиш! За толкова глупава ли ме смяташ, че да искам това от теб?
— Ха! — отвърнах аз.
Тя раздразнено изсумтя и отстъпи назад. Леко се изненадах от постъпката ѝ, както и от тъжния ѝ поглед.
— Ние, Ший, имаме своите различия, нали? Това няма да има никакво значение след като Воалът умре, Мурлин. Никакво! Трябва да се подготвим за това и по-важното е, че трябва да подготвим простосмъртните.
Кълна се, че в настъпилата тишина можех да чуя как дърветата растат.
— Конал каза…
— Конал, винаги Конал! Брат ти е чудесен човек, Мурлин, благороден човек. Но по отношение на това той греши. Аз не му желая злото. Защо ми е? Той е най-добрият боец, когото познавам. Глупаво ще е да се бия с него. Искам ви и двамата на моя страна. До мен. Като мои капитани.
— Твои убийци.
Тя поклати глава; долових аромата на косата ѝ и почти се изкуших да я докосна. Стиснах юмруци.
— Идва краят на дългото ви изгнание. Синовете на Григар трябва да застанат до мен. Ший да се обединят. Ший да оцелеят силни, мъдри и неудържими. Простосмъртните… — Тя сви рамене. — Съзнанията им… ще се пригодят. Ще бъдат по-щастливи от сега. Без желание да ни убиват. Утопия, Мурлин.
— Ние не сме създадени за утопия — отвърнах аз. — Не сме създадени за мир.
— Какви абсурдни слова.
— Ще се караме. Ший винаги го правят. Както и простосмъртните. Знаеш, че накрая ще стигнем до война.
— Това са думи на пристрастен. Ти обичаш да се биеш, нали, Мурлин? — В златистите ѝ очи проблесна гняв. — Но има и други начини, можеш да живееш и друг живот. Не вярваш ли, че хората могат да се променят? Сам си бил свидетел на такива промени. Виждал си… — Гласът ѝ омекна. — Виждал си как простосмъртните се променят. Виждал си как простосмъртен обиква Ший.
Не можех да ѝ отговоря.
Тя докосна с пръсти устните ми. Целунах ги, боговете да са ми на помощ.
— Ах, Мурлин. Не те карам да предаваш брат си, моля те да поговориш с него. Да го убедиш. За да се възцари мир между нас. Ако успееш да го направиш, ще спасиш всички ни. А аз няма да нараня Ку Хорах, давам ти думата си.