Каменно сърце [bg]

— Конал!

Той не се усмихна, което бе толкова необичайно, че по гърба я полазиха тръпки. Фин се спря на няколко крачки от него.

— Сърдиш ли ми се? — Тя отново пристъпи към него.

Конал най-после се усмихна, но това бе някакво бледо подобие на усмивка, и всичко, което Фин можеше да усети в него, бе една огромна празнота. Той погледна над рамото ѝ към морето, после погледна към нея и леко притисна длан към бузата ѝ. Кожата му бе много, много хладна и суха. Не, не хладна. Студена.

За пръв път в живота си Фин поиска да избяга от него. Но това ѝ се стори абсурдно, затова тя остана на мястото си и издържа напрегнатия му поглед. Очите му бяха черни и бездънни като очите на коня на Сет.

Конал разсеяно свали ръка от бузата ѝ и докосна гърлото си. После наведе очи към Фарамах, но птицата просто го гледаше.

Тя се намръщи.

— Конал…

Той рязко вдигна глава, постави пръсти върху устните ѝ и тръгна обратно към лагера. Едва тогава ѝ се усмихна топло и ѝ намигна. После се отдалечи.

— Конал! — Фин почувства странен порив: трябваше да го забави. На всяка цена трябваше да го спре. Но последното което видя, бе едно леко и неуловимо движение, светлина и сянка, лек проблясък на светла коса и изшумоляването на черно палто в сенките. Той изчезна.

Тя примигна и сърцето ѝ се сви; после отърси от себе си болката и зараждащия се страх и си го изкара на птицата.

— Какъв ти е проблемът?

Фарамах вдигна замислено очи към небето, после отново погледна към нея. Внезапно, незнайно защо, той се наведе напред и притисна зловещата си глава към бузата ѝ. Усещането беше странно, на топла кожа и пера, и хладен черен клюн.

— Фин! — разнесе се рязък вик.

Тя се обърна към мястото, откъдето се беше разнесъл гласът на Ейли и изписка. Фарамах я беше клъвнал по ръката. Тя инстинктивно прикри мислите си, спомняйки си студените пръсти на Конал върху устните ѝ.

— Къде се губиш? Ела при огъня. Шона каза, че наоколо се навърта нещо.

— Пак ли?

— Сред дърветата. Не ми ли вярваш? — Ейли замислено дъвчеше устната си. — Виж какво, Ку Хорах ти липсва. Когато се върне, ще се почувстваш по-добре. Сега ела с мен.

Внезапно всичко ѝ опротивя. Прииска ѝ се да изкрещи: Името му е Конал Макгрегър. А брат му е Сет Макгрегър. Те нямат други имена. ТЕ НЯМАТ ИМЕНА, които не съм чувала през живота си.

— Ей, успокой се. Цялата северна Англия може да чуе мислите ти. — Докато отместваше встрани един клон, Ейли ѝ хвърли мрачен поглед. Пред тях се появи сечището и пукащия огън. — Виж какво, съжалявам за поведението на Сет. Той те уплаши. Не го провокирай.

— Сет е глезльо.

Ейли стисна зъби.