Отровени [bg]

Хана се престори, че оглежда ноктите си. Според нея преживяването беше невероятно, дори по-скучните моменти, когато просто седяха, докато операторите нагласяха осветлението.

— Какво точно те притеснява? — попита тя.

— Ами Ханк и неговите слуги, разбира се — простена Хейли. — Тоя тип ме е нарочил още от първия ден. Винаги обижда играта ми. Не си ли забелязала?

Хана се престори на очарована от гигантския магазин на „Хол Фуудс“, покрай който минаваше колата. Само да намереше кураж да намекне, че Ханк може и да е прав. Но тя нямаше представа как да го каже, без да прозвучи злобно.

Хейли въздъхна драматично, след като Хана не отговори.

— Просто ми се иска да го уволнят и да намерят някой друг. Между нас казано, още от самото начало не бях сигурна, че нещата между нас ще потръгнат. Обаче приех ролята, защото си помислих, че ще е добра възможност. Работата с някои от актьорите, по-сериозната роля — стори ми се правилно. Всъщност това е моята философия в живота — никога не изпускай възможностите. Не се знае докъде ще те отведат. — Тя се облегна назад. — Така направих големия си пробив, всъщност. Един ловец на таланти ме забеляза в мола и ме попита дали искам да участвам в реклама на кукли Барби. А аз му казвам, Хей, аз съм на десет! Барбитата са за бебета. Но така или иначе се съгласих и виж докъде ме доведе това.

— Абсолютно — съгласи се Хана и стисна ръката на Хейли. Може пък играта й да се подобри с напредването на снимките. Трябваше да стане така.

След това се сети за странната случка предишния ден, след като всички се бяха прибрали. Добре, може пък надписът на асфалта да не беше предназначен за нея, но Дениъл беше много изнервен. Хана се накани да попита Хейли какво знае за Дениъл, но приятелката й се надигна от седалката и изписка:

— Пристигнахме!

Лимузината отби до тротоара в едно невзрачно предградие в Долен Ийст Сайд. Отвсякъде ги заобикаляха ниски сгради, в далечината проблясваха светлините на моста Уилямсбърг, по улицата минаваха изненадващо малко коли, но някъде отблизо се чуваше силен бас и във въздуха се носеше аромат на азиатски подправки. Една улична лампа осветяваше опашката от хора, които чакаха пред кадифеното въже; хипстъри, травестити, певци и модели чакаха на тротоара. Хана се огледа в търсене на някакъв знак, който да й покаже, че това наистина е партито на „Убий или бъди убит“, но се усети, че едва ли е необходимо да се обявява нещо такова.

Хейли възнагради шофьора на лимузината с въздушна целувка и внимателно излезе от колата. Издърпа Хана след себе си и двете се приближиха до охраната, заплашително изглеждащ тип с присвити очи, бледоруса коса и черна татуировка под лявото око.