Ханибал - врагът на Рим

Беше странно да мисли за нормални онези, които открай време възприемаше като зло. Най-много обаче го притесняваше Агесандър. Сицилианецът беше настроен срещу него от самото начало. Въпреки всичките му тревоги, в положението му имаше поне нещо добро и това го изпълваше с чувство за вина. Участта на Суниатон все още висеше на косъм и единственото, което можеше да направи Ханон, беше да моли всеки известен му бог да бди над приятеля му. Или в най-лошия случай да направи така, че да умре храбро.

Наостри уши, когато чу думата „Сагунт“. Гръцкият град в Иберия, който беше съюзник на Републиката, от месеци беше в центъра на вниманието на Ханибал. Именно там щеше да започне войната с Рим.

— Сенатът не беше ли решил, че Сагунт не го грози реална опасност? — попита Квинт. След като жителите му настояха за компенсация за атаките над земите им, Ханибал само им пратил груб отговор.

Ханон скри подигравателната си усмивка. Беше чул обидата няколко седмици по-рано, у дома. „Мръсни въшливи диваци“, така бе нарекъл Ханибал жителите на града. Както знаеха всички в Картаген, отхвърлянето на исканията им беше част от реалния му план — да атакува Сагунт.

— Политиците понякога подценяват генералите — тежко рече Фабриций. — Ханибал вече прави много повече, отколкото да отправя заплахи. Според последните новини Сагунт е обкръжен от войската му. Започнали са да строят укрепления. Ще има обсада. Картаген най-сетне показва отново зъбите си.

Квинт хвърли гневен поглед към Ханон, който моментално сведе очи.

— Нищо ли не може да се направи?

— Не и този сезон — кисело отвърна Фабриций. — Ханибал едва ли би могъл да избере по-удобен момент. Войските и на двамата консули са заети на изток със заплахите там.

— Деметрий Фароски ли имаш предвид? — попита Квинт.

— Да.

— Той не беше ли доскоро наш съюзник?

— Беше. После долното куче реши, че пиратството е по-доходоносно. Цялото ни източно крайбрежие е изложено на опасност. Освен това заплашва и илирийските градове, които са под закрилата на Републиката. Но този проблем би трябвало да се реши до есента. Деметрий няма шансове срещу четири легиона и двойно повече соции.

Квинт не можеше да скрие разочарованието си.

— А аз ще пропусна всичко.

— Няма страшно. Винаги ще има друга война — развеселено отвърна баща му. — Скоро ще дойде и твоят ред.

Думите му донякъде утешиха Квинт.

— А междувременно Сагунт е оставен да се оправя сам, така ли?

— Знам, че не е правилно — отвърна баща му. — Но по-голямата фракция в Сената реши, че трябва да следваме този курс. Останалите трябва да се подчиняваме.

„Дотук с римската фидес“, презрително си помисли Ханон.