Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Стой тук — прошепна му той. — Ако не съм се върнал преди да си тръгнат, последвай ги. Прати ми вест по някой уличен хлапак къде са.
— Ти къде отиваш?
Усмивката на Малх беше безрадостна.
— Да доведа помощ.
Малх отиде направо при командира на Сафон. Общественото му положение беше такова, че капитанът лично се зае да помогне. Моментално дузина либийски копиеносци бяха поставени на разпореждането на Малх. Макар да нямаха представа каква е мисията им, идеята да се отърват от упражненията с оръжия им допадаше.
Когато Малх пристигна в гарнизона, Сафон спеше, но при споменаването за възможни новини за Ханон тутакси скочи от леглото. Докато Бостар се чувстваше виновен, че не е накарал Ханон и Суниатон да останат в града, Сафон беше обременен от мисълта, че не е трябвало да отстъпва. Най-мрачната му тайна беше, че част от него се радваше, че Ханон го няма. Ханон никога не изпълняваше исканото от Малх, докато той, Сафон, правеше всичко по правилата. И въпреки това Ханон караше очите на баща им да грейват. Разбира се, Бостар не подозираше за чувствата на Сафон. Както можеше да се очаква, двамата братя се бяха отчуждили заради случилото се и вече почти не разговаряха. Проблемът се реши едва когато Бостар замина за Иберия. Донесената от Малх новина само разрани гузната съвест на Сафон. Докато навличаше дългата туника и си слагаше бронзовата броня, тракийския шлем и наколенниците, той засипа баща си с въпроси. Малх не разполагаше с отговор почти на никой от тях.
— Колкото по-скоро отидем там, толкова по-бързо ще разберем нещо — изръмжа той.
Половин час след като излезе от таверната, Малх се върна със Сафон и копиеносците. Либийците носеха прости конични бронзови шлемове и червени туники без колани, които се спускаха до коленете им. Бяха въоръжени с къси копия за намушкване.
Малх изпита огромно облекчение, когато видя, че ветеранът и четиримата мъже още седят по местата си. Гърците бяха заспали; Варсако говореше нещо на египтянина. Когато Малх и спътниците му спряха пред таверната, двамата моряци се огледаха. На лицата им за момент се изписа тревога, но не помръднаха.
— Къде са? — попита Сафон.
Вече нямаше нужда от потайност. Малх посочи. Изпита задоволство, когато египтянинът и Варсако скочиха и се опитаха да побягнат.
— Хванете ги! — извика той.
Войниците се завтекоха и ги обкръжиха със заплашително насочени копия. Двамата спящи бяха събудени с ритници и изблъскани в кръга при другарите им. И четиримата бяха принудени да хвърлят ножовете си. Без да обръща внимание на мътните погледи на останалите клиенти, Малх излезе напред.
— Какво искате? — попита египтянинът на отличен картагенски. — Нищо лошо не сме направили.
— Аз ще реша това — отвърна Малх и рязко кимна.
— Към казармата — нареди Сафон. — По-бързо!
Ветеранът гледаше изумен как отвеждат пленниците. Метален звън насочи вниманието му обратно към масата. На нея лежаха четири златни монети с лика на Ханибал Барка.
— По една за всеки курвенски син — каза Малх. — Ако се окажат хората, които ми трябват, ще ти дам още толкова.
И тръгна след Сафон и войниците.
Имаше важна работа за вършене.
Не им отне много време да стигнат либийската казарма, която се намираше на изток от агората в стената, която гледаше към морето. Редица помещения на две нива бяха наредени на стотици крачки в двете посоки. От спалните се влизаше в трапезариите и баните. Офицерските квартири се намираха до оръжейните и помещенията на чиновниците и интендантите. Също като във всяка военна база, тук имаше и килии. Сафон поведе копиеносците именно към тях. Кимна приятелски на тъмничарите и продължи към голямо помещение с гол каменен под. То беше напълно празно с изключение на висящите от стените окови, горящ мангал и маса, върху която бяха наредени различни зловещи на вид метални инструменти.
След като влезе и последният човек, Сафон затръшна вратата и я заключи.
— Оковете ги — нареди Малх.
Като един войниците оставиха копията си и се обърнаха към пленниците. Ужас изпълни очите на двамата гърци и те заплакаха. Варсако и египтянинът се опитаха да запазят самообладание и почнаха да задават въпроси. Загледан в инструментите на масата, Малх ги игнорира, докато не се възцари мълчание.
— Какво правите в Картаген?
— Търговци сме — отвърна египтянинът. — Честни хора.
— Сериозно? — Тонът на Малх беше дружелюбен.
Египтянинът го погледна объркано.
— Да.
Малх се вгледа в лицата на другарите му. После се обърна към Сафон.