Ханибал - врагът на Рим

— Да съм ти казвал да вървиш по-бавно? — изрева той. Ръката му се вдигна отново. Ханон преброи три, шест, дузина удара. Макар че положи всички усилия, накрая не издържа и изстена.

Надзирателят се усмихна на доказателството на слабостта му и спря. Уменията му с камшика бяха такива, че Ханон винаги изпитваше ужасна болка, но въпреки това оставаше в състояние да работи.

— Това ще те накара да вървиш с правилната скорост — каза сицилианецът.

— Да, господарю — каза Ханон.

Удовлетвореният Агесандър изгледа сурово галите и се престори, че си тръгва.

Ханон не се отпусна. Винаги имаше още.

И наистина, Агесандър се обърна и каза:

— Довечера ще откриеш, че сламеникът ти е по-мек.

Ханон бавно вдигна глава и го погледна.

— Изпиках се върху него.

Ханон не каза нищо. Агесандър плюеше в храната му и намаляваше наполовина дажбата му вода, но това беше по-лошо. Гневът, сведен до тлееща светлинка дълбоко в душата му, внезапно лумна с пълна сила. С огромно усилие Ханон запази безизразна физиономия. „Сега не е времето — помисли си. — Изчакай“.

Агесандър се изсмя.

— Нищо ли нямаш за казване?

„Няма да дам на този кучи син онова, което иска“, яростно си помисли Ханон.

— Благодаря, господарю.

Изиграният Агесандър изсумтя и го остави на мира.

— Мръсен шибаняк — прошепна Галба, когато надзирателят се отдалечи. Останалите замърмориха в знак на съгласие. — Можеш да използваш някой от нашите сламеници. Сутринта ще върнем напикания, ако случайно реши да провери.

— Благодаря — отвърна Ханон. Представяше си как се втурва след надзирателя и го убива. Майсторското мъчение на Агесандър само беше събудило воинския му дух. Ако му беше писано да срещне Суниатон на другия свят, искаше да може да му каже, че е останал с вдигната високо глава. Скоро щеше да се стигне до сблъсък, осъзна Ханон. Но това нямаше значение. Смъртта беше по-добра от това ежедневно безчестие.