Ханибал - врагът на Рим

— Какво да правим с тях, господарю?

Малх бавно изгледа четиримата пирати един по един.

— Кастрирайте всички, но обгорете раните, за да не им изтече кръвта. Строшете ръцете и краката им и ги разпънете на кръст. Когато приключите, намерете останалите от екипажа им и направете същото с всички до последния.

Копиеносецът отдаде чест, без да обръща внимание на виковете на протест.

— Да, господарю.

Малх и Сафон гледаха безстрастно как войниците се заемат със задачата си. Разделени на групи по трима, те с мрачна решимост съблякоха затворниците. Остриетата на ножовете им проблясваха, докато се вдигаха и спускаха. Писъците скоро станаха толкова силни, че беше невъзможно да се говори, но войниците не спряха за почивка. Кръвта рукна на потоци по краката на пиратите и започна да се съсирва на лепкави локви по пода. След това вонята на обгорена плът изпълни въздуха, когато зейналите рани бяха затворени с нажежени до червено маши. Болката от кастрирането и обгоряването беше толкова силна, че и четиримата пирати изгубиха съзнание. Спасението им обаче беше краткотрайно. Минути по-късно бяха събудени от агонията, когато костите им бяха натрошени от ударите на тежките чукове. Повтарящите се тъпи удари се смесиха с писъците им в нова страховита какофония.

Малх се обърна към Сафон.

— Видях достатъчно. Да вървим.

Дори в коридора и при затворена врата врявата беше невероятна. Въпреки че вече можеха да говорят, баща и син само размениха дълги мълчаливи погледи.

Малх пръв наруши мълчанието.

— Може още да е жив. Може и двамата да са живи. — В очите му проблеснаха сълзи — нещо, което не се виждаше често.

Сафон се почувства още по-зле заради Ханон. Да се удавиш е едно, но да се биеш като гладиатор?

— Може и да не останат живи дълго. Това е милост в известен смисъл.

Без да подозира за мотива зад думите на Сафон, Малх стисна зъби.

— Прав си. Можем само да се надяваме, че са умрели добре. Да идем при Ханибал Барка в Иберия и да участваме във войната срещу Рим. Един ден ще донесем разруха, огън и смърт на Капуа. Това ще бъде отмъщението ни.

Сафон бе поразен.

— Нима Ханибал ще нахлуе в Италия?

— Да — отвърна Малх. — Такъв е дългосрочният му план. Да разгроми врага на негова почва. Аз съм един от шепата хора, които знаят намеренията му. Сега и ти си сред тях.

— Тайната ще си остане тайна — прошепна Сафон. Очевидно двамата с Бостар не бяха запознати с цялата информация, донесена от пратеника на Ханибал. Сега разбираше заплахата на баща им да изравни Капуа със земята. — Един ден ще си отмъстим — промърмори той, замислен за златните възможности да докаже достойнството си.

— Повтаряй след мен — нареди Малх. — Кълна се пред Мелкарт, Баал Шафон и Баал Хамон. С всички сили ще подкрепям Ханибал Барка в начинанието му. Ще открия Ханон, или ще умра, докато отмъщавам за него.

Сафон бавно повтори думите.

Удовлетворен, Малх излезе.

Писъците продължаваха да ги следват.