Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Въпросът е доста интересен, наистина — каза Самуел Гелб.
— Знаеш ли някое място, което да е достатъчно скрито? — попита ръководителят. — Чувал ли си за някое непристъпно убежище, осигурено с много изходи, едновременно подсигурено срещу шпионите и отворено за бягство? Ако познаваш такова място, ще направиш на Съюза нова услуга, несъмнено по-голяма от първата.
Самуел помисли малко и каза:
— Вие ме поставяте натясно. За момента не виждам нищо, но ще потърся, което на моя език означава: ще намеря. Когато това бъде сторено, как да ви предупредя? Определете ми среща.
— Това е невъзможно. Но слушай: на петнадесето число всеки месец пътуващият по брега на реката, където ще се намираш ти, ще идва при теб и ще пита: „Готов ли си?“ В ден, когато бъдеш готов, ще се срещнем с теб.
— Дадено. Благодаря и разчитайте на мен. Сега можете да се разделите. Вие намерихте, ако не мястото, то поне човека, които ще го намери.
— Няма нужда да ти напомняме да пазиш тайна. Това е работа, в която е заложена твоята глава, както и нашите.
Самуел повдигна рамене.
След това, по знак на ръководителя, той поздрави и си тръгна.
Намери по-лесно пътя отколкото на идване. Светещата през храстите луна смътно му указваше изхода.
Връщаше се весел и горд от стъпалото, което бе изкачил, със съзнание, изпълнено с високомерни амбиции: и чак когато се прибра в стаята, отново се сети за Юлиус.
„А, помисли той, какво, по дяволите, може да прави Юлиус? Малката Кристиане наистина ли ми отне това същество, което смятах, че ми принадлежи? Дали също е бил предупреден в Ландек, че асамблеята е отложена? И с какво се е занимавал през тази седмица? Няма значение! Да не се вълнуваме излишно. Утре е неделя, ще разбера утре.“
XXV
ПОБЕДА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ИЗНЕНАДА
Когато Самуел пристигна в дома на пастора, по същото време като предната неделя, вратата на градината бе затворена. Той позвъни. Малкият прислужник и прислужницата се появиха.
Момчето пое коня му, а прислужницата го отведе в столовата.
Масата бе готова, но само за двама.
Самуел започваше да се чуди.
Прислужницата излезе, като го помоли да изчака. Минута след това вратата се отвори. Самуел направи крачка напред, но след това отстъпи смаян, като видя лицето, което влизаше.
Беше барон Хермелинфелд.
Бащата на Юлиус бе сериозен и строг човек. Приблизително на петдесет години, висок на ръст, с побелели от учене коси, с високо чело, с дълбок и проницателен поглед, с глава все още горда и хубава, с твърдо, спокойно и малко тъжно изражение на лицето.
Той се приближи до Самуел, който изглеждаше объркан.
— Не очаквахте да ме видите отново, особено тук, нали, господине? — попита той Самуел.
— Наистина — отговори последният.
— Седнете. Достойният пастор Шрайбер ви бе поканил днес. Не искаше да намерите къщата заключена. Затова останах тук, за да ви посрещна.
— Извинете, не ви разбирам добре — каза Самуел.
— Да, всичко, което ви казвам, ви се струва загадъчно нали? — продължи барон Хермелинфелд.
Ако сте любопитен да узнаете всичко, седнете на масата и закусете с мен: ще ви поставя в течение на нещата.
— Така да бъде — каза Самуел, като се поклони.
И той седна смело на масата срещу барона.
Настъпи тишина, по време на която двамата мъже, които, седнали толкова близо един до друг и толкова различни един от друг, като че ли взаимно се наблюдаваха.
Най-после баронът започна:
— Ето какво се случи. Вземайте си, моля ви. Може би знаете, че Юлиус ми писа в понеделник сутринта? Получих писмото във Франкфурт. Беше писмо, изпълнено с любов и тревога.
— Подозирах това — каза Самуел.
— Юлиус ми разказваше как е срещнал Кристиане, как почти веднага се е превърнала за него в неговата първа любов, негов живот и блян. Пишеше ми за нейната прелест, за душевната й чистота, за баща й и за приятния живот, които би имал в това тихо семейство сред спокойната долина.
Но ето какво искаше да ме попита.
Богат благородник, известен, какъвто съм аз, би ли одобрил някога любовта му към това бедно, скромно, обикновено момиче? Вие сте го накарали да се съмнява в това.
— Вярно е — потвърди Самуел.
— Впрочем, Юлиус добавяше, че ако поради нейното положение кажа „не“, той не би сторил това, което вие сте го съветвали — да съблазни Кристиане. Изпитвал ужас от съвета и от съветника.