Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
Самуел отведе Юлиус настрани.
— Имаш ли ми доверие? — попита го той съвсем тихо, — някога през живота си съжалявал ли си, че си следвал съветите ми? Тогава повярвай ми. Никаква слабост. Малката е налапала въдицата. Но внимавай, не трябва много да се отдаваш. Тръгни с мен и остави самотата и скуката да работят за теб. Отсъствието ще ти свърши работа. Друго нещо: спомни си, че в събота или по-скоро в неделя през нощта има Генерална асамблея на Тугендбунд и не се оставяй да те приспят трепетите на Канца. Мъж ли си, който обича родината си, или дете като Лотарио, винаги хванато за женски поли? Сега прави каквото искаш, свободен си.
Юлиус се върна замислен на масата.
— Е? — попита пасторът.
— Е — отговори Юлиус, — трябва да призная, че ми изтъкна доста основателни причини.
Пасторът направи тъжна гримаса, Самуел погледна тържествуващо Кристиане.
— Не се отчайвате все още, татко — каза Кристиане, като се смееше разтреперана. — Мой ред е да поговоря тихичко с господин Юлиус. Имам право, нали?
— Съвсем справедливо! — извика добрият пастор, без да подозира драмата, която се крие зад тази комедия.
Кристиане дръпна Юлиус настрани.
— Слушайте, трябва да ви кажа само една дума и ако тази дума не вземе превес над съветите на вашия господин Самуел, толкова по-добре: поне ще съм се опитала. Вчера всред развалините ми зададохте въпрос, на които не съумях да ви отговоря. Ако останете, ще ви отговоря.
— О, оставам! — извика Юлиус.
— Браво, Кристиане! — възкликна пасторът.
— Подозирах това — каза Самуел студено. — Кога се връщаш?
— Утре, предполагам — отвърна Юлиус. — Най-късно вдругиден. Ще получа отговора на баща ми утре, нали, господин Шрайбер?
— Да, утре — отговори пасторът. — А вие — обърна се той към Самуел — няма ли да промените решението си? Примерът на вашия приятел не ви ли накара да се решите?
— О, аз ли? — каза Самуел. — След като съм решил веднъж, никога не се отказвам.
Кристиане като че ли не бе забелязала заплашителния тон, с който Самуел бе произнесъл тези думи по възможно най-естествен начин.
— А, ето конете — каза тя.
Наистина конете на Самуел и Юлиус бяха пред оградата, оседлани.
— Върнете в конюшнята коня на господин Юлиус — каза Кристиане на прислужницата, която държеше двата коня за поводите.
Самуел взе повода на своя и се качи.
— Но вие нямате лекции в неделя — каза пасторът. — Разчитаме да дойдете с господин Юлиус.
— Така да бъде, до неделя — съгласи се Самуел. — До утре, Юлиус. Мисли за събота.
И като поздрави Кристиане и баща й, той пришпори коня си и потегли. След него дойде пощальонът, на когото пасторът подаде писмото на Юлиус.
— Сто флорина за теб, ако се върнеш утре до обед — каза му Юлиус. — Ето ти двадесет и пет в предплата.
Пощальонът ококори очи смаяно и сякаш се вцепени от радост, след това препусна в галоп.
XXIV
СЪЮЗ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
Вторник вечерта Юлиус още не бе се завърнал в Хайделберг.
Самуел се усмихна. Той очакваше това. Сряда и четвъртък минаха, без Юлиус да се появи. Самуел, погълнат от трескава работа, не обърна внимание на това. Въпреки всичко в петък, по време на почивка, започна малко да се тревожи. Какво означаваше това продължително отсъствие? Той взе перото и писа на Юлиус:
„Мой скъпи приятелю,
Досега Херкулес имаше право да преде в краката на Омфала. Но надявам се, че не е забравил каква работа го очаква утре. Ако Омфала не е станала Цирцая и не превърнала мъжа в животно, той ще си спомни за дълга, който го зове. Майката има предимство пред любовницата, една кауза пред любовта. Родина и Свобода.“
„Сега съм сигурен, че ще дойде“ — помисли си Самуел.
Той не се занимава повече с Юлиус през целия съботен ден. Генералната асамблея на Тугендбунд бе определена чак за полунощ.
През деня той изпрати да попитат за двамата ранени. Франц Ритер и Ото Дорнаген бяха на легло и както бе казал лекарят, нямаше да могат да станат до петнадесет дни. Заповедта на Съвета бе изпълнена. Самуел и Юлиус можеха да се появят гордо пред началниците.
По залез-слънце Самуел се насочи по пътя за Некарщайнах, откъдето трябваше да дойде Юлиус. На един разклон той срещна някой, който му се стори познат; но никаква следа от Юлиус. Той се прибра в странноприемницата.
— Юлиус горе ли е? — попита Самуел ханджията.
— Не, господин Самуел — отговори му той.
Самуел се качи в стаята си и се затвори мрачен. „Малката е по-силна, отколкото предполагах, мислеше той. — Тя ще ми плати за това. В Библията е казано: «Любовта е силна като смъртта» — трябва да се види дали е така.“