Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Шегуваше ли се? Мегън вече се бе отказала от надеждата да го срещне тази вечер, а ето че той беше тук и далеч надхвърляше всичките й очаквания. Наистина, лицето му бе скрито зад черното домино, но чертите, които все пак се виждаха, определено бяха красиви, а тялото му беше също толкова прекрасно сложено, колкото и това на Девлин — стой настрана от мислите ми, конярю! — макар че, естествено, тя никога нямаше да види Девлин облечен в толкова елегантен вечерен костюм. Маската хвърляше сянка върху очите му, затова Мегън не успя да определи цвета им, но косата му бе черна и гладко изпъната назад над високото му чело. Беше привлекателен, да, много привлекателен. А тя се бе държала грубо с него; вероятно го бе засегнала!
Но преди да изтърси „Разбира се, че промених решението си“, Мегън осъзна колко нелепо би прозвучало това след недвусмисления й опит да го отблъсне. Затова тя го удостои с хладна усмивка и попита с безразличие, каквото в действителност изобщо не изпитваше:
— Вие, изглежда, сте много упорит?
— Когато се налага — отвърна той.
Неговата собствена усмивка я изуми с чувствеността си. Вероятно и Девлин би се усмихвал така, ако… Казах ти да престанеш!
— Защо ще се нала…
Той я прекъсна нетърпеливо.
— Хайде да не се впускаме в подробности, защото след малко ще се появи следващият ви партньор. Вие вече променихте решението си, мило момиче, така че елате с мен.
Как е разбрал, питаше се Мегън, докато дукът я водеше към терасата. Движеха се някак прекалено припряно, а и обезпокоеният поглед, който бе хвърлил зад гърба й, я сепна — сякаш Сейнт Джеймз бързаше да избяга от някого, когото бе видял да се приближава. Внезапната промяна у него след онази възхитителна усмивка беше доста смущаваща, затова когато той се отправи към стъпалата, водещи към градината, Мегън се улови за парапета на терасата.
— Струва ми се, че въздухът тук е напълно подходящ — каза тя, като измъкна ръката си от неговата.
— Значи не искате да се разходим из окъпаните в лунна светлина градини? Много сте неромантична, госпожице Пенуърти.
— И кой го казва! — измърмори Мегън.
Дукът й се усмихна ласкаво. Тази усмивка бе не по-малко изумителна от първата и несъмнено целеше да усмири раздразнението й, което сега бе повече от очевидно.
— Не се сърдете, мило момиче. Тук присъстват неколцина души, с които бих предпочел да не разговарям, а един от тях тъкмо се беше запътил към нас — което означаваше, че не бих имал достатъчно време за вас. Именно тази съкрушителна мисъл е виновна за ужасните ми обноски.
Извинението бе приемливо, още повече, че се покриваше с предположенията на самата Мегън относно причината за странното му поведение. Но това, което я накара да му прости напълно, бяха последните му думи. Мисълта, че е успяла да го смути дотолкова дори я накара лекичко да се изчерви. Този мъж определено се интересуваше от нея, а нима не се бе надявала точно на това?
Да, тази мисъл я развълнува, но и я изпълни със съжаление, което Мегън не успя да прикрие.
— Следващият танц е обещан, така че и без това няма да имате много време.
— Тогава трябва да се възползвам от малкото време, което ми остава — каза той и я придърпа в обятията си, за да я завърти в ритъма на долитащия откъм салона валс.
Мегън бе напълно неподготвена за подобно неочаквано развитие на нещата и й трябваше известно време, за да осъзнае, че дукът я притиска твърде близо до себе си. Когато все пак го осъзна, тя усети как тялото й едва забележимо се скова. А миг след това топлият му дъх погъделичка ухото й, като накара шията и ръцете й да настръхнат от тръпнещо удоволствие.
— Поривът да ви държа в прегръдките си беше просто прекалено неустоим. Но още по-неустоим е поривът да ви целуна, така че сама виждате — опитвам се да се държа прилично.
Ръцете, които я прегръщаха, толкова много и напомняха за една друга дръзка прегръдка, а и тези прелъстителни слова бяха толкова обезоръжаващи, че Мегън за малко не промълви: „Тогава ме целунете“. Защото самата тя също изпитваше такъв порив. Но с огромно съжаление си припомни, че изобщо не можеше да се целува, затова не каза нищо. Искаше първата им среща да остане паметна за него — така, както със сигурност щеше да остане паметна за нея.
Мегън бе щастлива, че ще може да успокои опасенията на Тифани. Вече не изпитваше никакво съмнение, че няма да й се наложи да полага големи усилия, за да обикне Амброуз Сейнт Джеймз. Тя въздъхна доволно и се отпусна в обятията му — защото всичко се развиваше според плановете й.
Девлин чу въздишката й, почувства отпускането на тялото й и изтръпна — защото нищо не се развиваше според неговите планове. Но той не бе очаквал, че тази вечер Мегън ще изглежда толкова зашеметяващо. Че ще е тъй невероятно красива, та ще го накара да забрави за какво е дошъл. Беше й казал самата истина. В този момент единственото, което искаше, бе да я целуне. И не се съмняваше, че тя би му позволила да направи това, а може би и повече. Защото жената пред него не бе онази Мегън, която познаваше; беше подлата малка госпожичка, тръгнала на лов за дукове. И, за бога, щеше горчиво да се разкайва за това след тази вечер.