![Деветте принца на Амбър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/6/devette-princa-na-ambr-bg-download.jpg)
Деветте принца на Амбър [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деветте принца на Амбър [bg]». Краткое содержание книги:
Търкулнах се в леглото и заспах.
Жерар се съгласи да не ни закача, когато научи как стоят нещата. Главно, защото аз го помолих и той предпочете по-малката от двете злини.
Сключих сделката бързо и му обещах всичко, което поиска, тъй като не стана дума за ничия глава.
После отново събрах войските и им разказах повече неща за Амбър. Колкото и да е странно, те се разбираха като братя — едрите червени юнаци и косматите дребосъци.
Тъжно бе, ала така се получи.
Ние бяхме техните богове и толкова.
Гледах как флотата се носи по огромния океан с цвят на кръв. Замислих се. В световете Сенки, които трябваше да прекосят, много от тях щяха да загинат.
Преценявах воините от Аверн и моите новобранци от света на име Риик. Тяхната задача беше да изминат по суша пътя до Земята и Амбър.
Разбърках картите си и ги разстлах на масата. Вдигнах тази с образа на Бенедикт. Задълго се взрях в нея, ала оттам продължи да лъха хлад.
Тогава се спрях на Бранд. Усещането за студ ме завладя отново.
После се чу вик. Ужасен, измъчен вик.
— Помогни ми! — долетя до мен.
— Как? — попитах.
— Кой е това? — загърчи се тялото на Бранд.
— Коруин.
— Измъкни ме оттук, братко Коруин! Ще ти се отплатя с всичко, което поискаш!
— Къде си?
— Аз…
И пред очите ми се завъртяха образи, които разумът ми отказваше да възприеме, след което се понесе нов вик, пресекна като в агония и замря.
Пак остана само студът.
Установих, че треперя. От какво, не знаех.
Запалих си цигара и се приближих до прозореца да погледам нощта, като оставих картите там, където бяха паднали — върху масичката в моята стая насред гарнизона.
Звездите бяха мънички и се виждаха като през мъгла. Не намерих нито едно познато съзвездие. През тъмнината бързо се спускаше малка синя луна. Нощта бе донесла рязък, вледеняващ студ и аз се увих колкото можех по-плътно с плаща си. Мислите ми се върнаха към зимата на катастрофалния ни поход към Русия. Господи! Едва не бях премръзнал до смърт! И докъде водеше всичко това!
До трона на Амбър, разбира се.
Защото той беше достатъчно оправдание за всичко.
Но какво ставаше с Бранд? Къде беше той? Какво му се бе случило и кой му го бе причинил?
Отговори? Никакви.
Продължавах, обаче, да си задавам въпроси, докато гледах навън и нагоре и следях спускането на този син диск по небето. Дали не бях пропуснал нещо в общата картина, някой фактор, който не съумявах да проумея?
Никакъв отговор.
Седнах още веднъж край масата, с непълна чаша в ръка. Разрових картите и намерих татко.
Оберон, кралят на Амбър, стоеше пред мен целият в зелено и златно. Висок, едър и пълен, с леко прошарена черна брада и същата на вид коса. Пръстени със зелени камъни в златен обков и златен на цвят меч. Някога ми се бе струвало, че никога нищо не би могло да свали безсмъртния монарх на Амбър от трона му. Какво се бе случило? Все още не знаех. Но него го нямаше. Как се бе срещнал баща ми с края си?
Съсредоточено се взирах в него.
Нищо, нищо…
Дали не долових нещо?
Да, точно така.
Забелязах раздвижване, макар и съвсем слабо и фигурата на картата се обърна, превръщайки се в бледа сянка на човека, който той бе представлявал.
— Татко? — повиках го аз.
Нищо.
— Татко?
— Да… — много слабо и далечно, като шумът на прибоя в долепена до ухото раковина.
— Къде си? Какво е станало с теб?
— С мен… — дълга пауза.
— Да? Аз съм Коруин, твоят син. Защо си напуснал Амбър и си изчезнал?
— Моето време свърши — гласът му прозвуча сякаш от още по-далече.
— Да не искаш да кажеш, че си абдикирал? Никой от братята ми не заговори по този въпрос, а и аз не им вярвам достатъчно, за да ги попитам. Сега Ерик държи града, а Джулиан охранява Гората на Ардън. Кейн и Жерар пазят по море. Блийс ще излезе срещу всички тях и аз съм в съюз с него. Ти какво би желал да направим?
— Ти си единственият… който… попита… — задъхано произнесе той. — Да…
— Какво „да“?
— Да, излезте срещу тях…
— Ами ти? Как бих могъл да ти помогна?
— На мен… не може да се помогне. Вземи трона…
— Аз? Или заедно с Блийс?
— Ти! — извика той.
— Да?
— Имаш моята благословия… Вземи трона… и побързай… да го направиш!
— Защо, татко?
— Не ми стига въздухът… Вземи го!
И той отново изчезна.
Значи татко беше жив. Интересно. Какво да правя сега?
Отпих от чашата си и се замислих.
Оберон все още беше жив някъде и продължаваше да е крал на Амбър. Защо ли го бе напуснал? Къде бе отишъл? По какъв начин, защо, докога? Въпроси, въпроси.
Кой ли знаеше отговорите? Не и аз. Така че нямаше какво повече да умувам, за момента.