![Деветте принца на Амбър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/6/devette-princa-na-ambr-bg-download.jpg)
Деветте принца на Амбър [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деветте принца на Амбър [bg]». Краткое содержание книги:
— Жалко, ще трябва да изтърпим. Не мога да допусна няколко бури да сломят духа ни.
— Коруин, ще ти призная нещо. Преди три дни разговарях със самия Ерик.
— Защо?
— Той ме помоли. Разговарях с него най-вече от скука. Ерик се впусна да ми описва отбраната си в големи детайли.
— Защото е научил от Джулиан, че сме дошли заедно. Бил е сигурен, че всичко ще стигне до мен.
— Вероятно — съгласи се Рандъм. — Ала това променя ли нещо?
— Не — признах аз.
— Тогава остави Блийс да води сам своята война — предложи той. — Ти можеш да излезеш срещу Ерик по-късно.
— В Амбър предстои неговата коронация.
— Знам, знам. Само че да нападнеш крал не е по-трудно, отколкото принц, нали? Какво значение има как ще се нарича в момента, стига да го победиш? Това пак ще си е Ерик.
— Така е — рекох, — но вече съм дал дума.
— Тогава си я вземи обратно.
— Страхувам се, че не мога да го направя.
— Значи си луд, Чарли.
— Вероятно.
— Е, успех в такъв случай, все пак.
— Благодаря.
— Ще се видим някой ден.
И това беше всичко. Усетих безпокойство.
Дали нямаше да се напъхам в някоя клопка?
Ерик не беше глупав. Възможно бе да е подготвил истински смъртоносен капан за нас. Накрая вдигнах рамене и се облегнах на перилата, като отново затъкнах колодата в колана си.
Гордостта и самотата са постоянните спътници нjа принцовете на Амбър, които не вярват на никого. Точно в този момент това не ми допадаше особено, но нямаше какво да се прави.
Разбира се, че Ерик бе предизвикал бурята, през която току-що бяхме минали, щом според думите на Рандъм бе станал господар на природните стихии в Амбър.
Реших и аз да опитам нещо.
Насочих корабите към Амбър сред гъст снеговалеж. Това беше най-силната виелица, която успях да сътворя.
Навсякъде около нас над океана започнаха да се стелят снежни парцали. Нека да спре, ако може този естествен процес, зароден в Сенките.
И той го спря.
След половин час от виелицата нямаше и помен. Амбър беше фактически непристъпен… а той действително бе единствения град. Не исках да се връщам, естествено, затова оставих всичко така. Ерик наистина беше господар на природните стихии в Амбър.
Какво да правим?
Продължихме да плаваме, разбира се. Право към смъртта.
Какво друго ни оставаше?
Втората буря беше по-лоша от първата, но аз не изпуснах кормилото. Въздухът бе зареден с електричество и светкавиците бяха насочени само към флотата. Разпръснахме се във всички посоки. Загубихме още четирийсет кораба.
Със страх влязох в контакт с Блийс, за да разбера какво му е било сторено на него.
— Останали са ми около двеста хиляди души — каза той. — Силно наводнение.
Разказах му какво ми бе съобщил Рандъм.
— Склонен съм да го вярвам — рече Блийс. — Ала това няма да ни разколебае. Със или без стихии, ние ще го победим.
— Надявам се да стане така.
Запалих си цигара и се взрях пред носа на кораба.
Амбър всеки момент трябваше да се покаже на хоризонта. Вече знаех как да управлявам Сенките и можех лесно да стигна там.
Но на всеки се случва да го обземат опасения.
Само дето никога нямаше да настъпи идеален ден…
Така че продължихме да плаваме напред, мракът се спусна над нас като внезапна вълна и тогава се разрази най-ужасната от всички бури.
Успяхме да се измъкнем от тъмните й дебри, ала този път се изплаших. Бяхме на прав път и вече се намирахме в северната част на морето. Ако Кейн си удържеше на думата, всичко беше наред. Но ако е решил да ни предаде, сега щеше да се окаже в много изгодна позиция.
Затова приех, че ни е предал. И защо не? Тъкмо подготвих флотата — бяха останали седемдесет и три кораба — за битка, когато го видях да се приближава. Картите бяха излъгали — а може би пък бяха съвсем прави — посочвайки го като ключовата фигура.
Неговият флагман се насочи към моя и аз потеглих напред, за да го пресрещна. Приближихме се борд до борд и се заоглеждахме. Можехме да разговаряме и чрез Фигурите, ала Кейн не го бе пожелал; а по-силната позиция беше негова. Следователно семейният етикет изискваше той да избира начина си на поведение. Очевидно желаеше да бъде чут на всеослушание, когато извика през мегафона:
— Коруин! Бъди така добър да предадеш командването на твоята флота! Превъзхождам те по сила! Не можеш да минеш оттук!
Изгледах го над вълните и вдигнах своя мегафон до устните си:
— А какво стана с нашето споразумение?
— Анулирано е. Силите ти са прекалено нищожни, за да излезеш срещу Амбър, така че пожали живота на хората си и се предай сега.