Деветте принца на Амбър [bg]

VI

Този свят беше известен като Аверн и събраните войски не се състояха точно от хора. На другата сутрин ги огледах, докато вървях зад Блийс. Всичките бяха високи около два и десет, имаха много червена кожа със съвсем малко косми, почти котешки очи и шестпръсти ръце и крака. Облеклото им изглеждаше леко като коприна, но явно бе изтъкано от нещо друго и беше най-често сиво или синьо на цвят. Всеки носеше по два къси меча, със закривени остриета. Ушите им бяха заострени, а многото им пръсти завършваха с дълги нокти.

Времето беше топло, цветовете — объркващи, а те ни смятаха за богове.

Блийс бе открил място, където религията почиташе подобни на нас богове-братя, които бяха изпаднали в беда. И както винаги в митологията имаше и един лош брат, коварно взел властта, който искаше да смаже добрите братя. Естествено налице бе и легендата за предстоящия Апокалипсис, където те самите щяха да бъдат призовани да застанат на страната на добрите братя.

Вървях с отпусната в черната превръзка лява ръка и оглеждах тези, които щяха да умрат.

Спрях пред един войник, взрях се в очите му и попитах:

— Знаеш ли кой е Ерик?

— Господарят на Злото — отвърна той.

Кимнах, казах:

— Много добре — и продължих нататък.

Блийс бе сформирал традиционната войска от пушечно месо.

— С колко души разполагаш? — обърнах се към него.

— Около петдесет хиляди — отговори ми той.

— Поздравявам тези, които са готови да се пожертват — възкликнах аз. — Но ти не можеш да превземеш Амбър с петдесет хиляди души, дори ако приемем, че успееш да ги докараш до един в подножието на Колвир — а това е невъзможно. Глупаво е изобщо и да си помислиш, че би могъл да използваш тези нещастници, с техните смешни мечове и всичко останало, в битка срещу безсмъртния град.

— Знам — рече той. — Ала те не са всичко, което имам.

— Необходимо ти е много повече.

— В такъв случай как ти звучат три флоти, наполовина с размерите на събраните заедно морски сили на Кейн и Жерар?

Не беше лошо.

— Пак не е достатъчно — заявих гласно. — Дори за начало.

— Зная. Продължавам да търся — въздъхна той.

— Да, налага се да съберем много повече. Ерик ще си седи в Амбър и ще ни избива, докато си проправяме път през Сенките. Когато най-накрая остатъкът от войските ни стигне до подножието на Колвир, той ще ги разгроми там. А после предстои и изкачването към Амбър. Колко стотици мислиш, че ще ни останат, като стигнем града? Достатъчно, за да бъдат унищожени за пет минути, без почти никакви загуби за Ерик. Ако това е най-доброто, с което разполагаш, братко Блийс, аз имам лоши предчувствия за тази експедиция.

— Ерик е обявил, че коронацията му ще се състои след три месеца — възрази Блийс. — Дотогава мога най-малко да утроя силите си. Възможно е да събера дори четвърт милион войници от Сенките, които да поведа към Амбър. Има и други светове като този и аз ще ги открия. Ще вдигна кръстоносен поход, какъвто още историята не познава.