Деветте принца на Амбър [bg]

— Коруин, Коруин! Ти си все същия Коруин! — възкликна той и отново седнахме да пийнем.

Но аз се чувствах някак неловко. Повечето от тези войници бяха обречени да умрат. За което вината беше изцяло моя. Изпитвах угризения, макар да знаех, че има разлика между Сянка и Действителност. Всяка смърт щеше да бъде истинска, обаче — съзнавах това добре.

Някой път вечер разглеждах картите. Тази колода съдържаше всички Фигури. А на една карта беше изобразен самият Амбър и знаех, че чрез нея мога да се пренеса обратно в града. Тук бяха и всичките ни мъртви или изчезнали роднини. Сред тях бе и татко и аз бързо продължих нататък. Него вече го нямаше.

Задълго се вглеждах във всяко лице и обмислях каква полза може да бъде извлечена. Няколко пъти разбърквах картите и се получаваше все един и същи резултат.

Неговото име беше Кейн.

Той носеше атлаз в зелено и черно, а на главата си имаше тъмна тривърха шапка, украсена с кичур от зелени пера. На колана му висеше кама, с инкрустиран на дръжката й изумруд. Косата му беше черна.

— Кейн — повиках го аз.

След известно време се чу глас.

— Кой е? — попита той.

— Коруин — отвърнах.

— Коруин! Това някаква шега ли е?

— Не.

— Какво искаш?

— А ти какво имаш?

— Знаеш много добре — очите му помръднаха и се спряха върху мен, но аз следях ръката му, която бе твърде близо до камата. — Къде се намираш?

— При Блийс.

— Носят се слухове, че неотдавна си се появил в Амбър… и взех да се питам защо ръката на Ерик е превързана.

— Причината е пред теб — рекох. — Каква е твоята цена?

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде да говорим открито и без заобикалки. Смяташ ли, че Блийс и аз можем да победим Ерик?

— Не, и затова съм на негова страна. Между другото нямам намерение да продавам флотата си… ако това целиш… какъвто струва ми се е случаят.

Усмихнах се.

— Проницателен си, братко — похвалих го аз. — Е, приятно ми беше да си поговорим. Ще се видим в Амбър… може би.

Вдигнах ръка и той извика:

— Почакай!

— Защо?

— Още не съм чул предложението ти.

— О, знаеш какво е. Сам го отгатна и показа, че не те интересува.

— Не съм казал такова нещо. Просто знам на чия страна е правото.

— Искаш да кажеш силата.

— Добре, силата. Ти какво можеш да предложиш?

Разговаряхме близо час, след което северното море беше отворено за трите флоти-фантоми на Блийс, които щяха да останат там в очакване на подкрепления.

— Ако не успеете, в Амбър ще паднат три глави — заяви Кейн.

— Но не вярваш да стане така, нали? — попитах го аз.

— Да. Смятам, че някой от вас двамата не след дълго ще седне на трона. С радост ще служа на победителя. Онова регентство ще ми дойде добре. Все пак ми се иска да получа и главата на Рандъм като част от отплатата.

— Няма да стане — отсякох. — Приеми условията, както ги чу или забрави за всичко.

— Добре, ще приема.

Усмихнах се и поставих длан върху картата. Връзката прекъсна.

Реших да оставя Жерар за сутринта. Кейн ме бе изтощил.