Деветте принца на Амбър [bg]

Един, два, три, четири часа без бурята да отслабне и за миг. После станаха пет. Колко души бяхме изгубили? Не знаех.

Тогава почувствах вибрация, чух звън и видях Блийс, който сякаш бе застанал в дъното на дълъг сив тунел.

— Какво става? — попита той. — Опитвам се да вляза във връзка с теб.

— Животът е пълен с изненади — отвърнах аз. — Сега се мъчим да преодолеем една от тях.

— Буря ли?

— Можеш да заложиш безценния си задник на това. Връхлетя ни направо прародителят на всички бури. Струва ми се, че видях някакво чудовище зад борда. Ако то има поне капка разум, ще се насочи право към дъното… Току-що го направи.

— И ние се сблъскахме със същото — рече Блийс.

— Чудовище или буря?

— Буря — уточни той. — Двеста души са мъртви.

— Не се отчайвай, дръж се и ми се обади по-късно. Става ли?

Блийс кимна и зад гърба му зърнах светкавици.

— Ерик е наясно с нашите възможности — добави той преди да прекъсне.

Трябваше да се съглася.

Минаха още три часа, преди бурята да утихне, макар че продължаваше да вали проливен дъжд. Много по-късно научих, че сме изгубили половината флота (а на моя кораб — флагмана — бяха загинали четирийсет души от сто и двайсет членния екипаж).

Ала някак си бяхме оцелели сред морето над Ребма.

Измъкнах картите и се вгледах в тази на Рандъм.

Когато той разбра с кого разговаря, първото, което каза беше: „Връщай се“ и аз го попитах защо.

— Защото, според Луела, сега Ерик е способен да те смачка сега. Тя препоръчва да изчакаш малко, докато той се отпусне и да го удариш тогава — горе-долу след година.

Поклатих глава.

— Съжалявам — рекох. — Не мога. Прекалено много хора вече загинаха, за да стигнем дотук. Поставени сме в положението „сега или никога“.

Рандъм вдигна рамене, а на лицето му беше изписано: „Е, аз те предупредих“.

— И все пак, защо? — попитах.

— Преди всичко, защото току-що научих, че Ерик може да контролира времето в този район — заяви той.

— Налага се да рискуваме.

Рандъм пак вдигна рамене.

— Да не кажеш, че не съм те предупредил.

— Сигурно знае за приближаването ни, нали?

— А ти как мислиш? Да не е идиот?

— Не е.

— Значи знае. След като аз можах да се досетя тук в Ребма, и той трябва го е научил в Амбър. А аз действително се досетих, от колебанията в Сенките.

— За жалост и мен ме измъчват съмнения за успешния край на този поход, но всичко е организирано от Блийс.

— Излез от играта и го остави сам да плати с главата си.

— Съжалявам, но не мога да поема този риск. Току виж победил. Аз водя флотата.

— Говори ли с Кейн и Жерар?

— Да.

— Значи сигурно смяташ, че имаш шансове по вода. Ала чуй, Ерик е измислил начин да контролира Рубина на справедливостта, както разбрах от слуховете сред придворните тук. И умее да го използва, за да влияе на времето. Това е сигурно. Бог знае какво още може да прави с него.