Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
И той огледа всички около масата, освен мен.
След като се върнах в кабинета си, направих копие от черновата на доклада и прибрах дискетата в джоба си. После отворих нов документ, натраках „Уведомление за оставка“ и се загледах в примигващия курсор. Чувството донякъде напомняше удавяне — целият ми живот прелиташе пред мен, докато седях с пръсти над клавиатурата.
— Не е лоша идея — раздаде се глас зад гърба ми.
Блеър седеше на ръба на бюрото и надничаше през рамото ми.
— Любезно и кратко — посъветва ме тя. — Без хленчене.
— Без хленчене — повторих аз.
— Точно така. Какво ще правиш сега? Не вярвам скоро да те прехвърлят в Портланд.
— Ще си намеря нещо и сам — казах аз.
— Тръгнеш ли си, разчистваш им терена да предявят обвинение на Марти.
— Нищо подобно. Оставката ми залива с бензин целия случай. Мога да хвърля запалена клечка, когато си поискам и те го знаят много добре.
Тя се навъси.
— Е, тъй като и аз ще съм доста близо до пламъците, може би е дошло време да престанеш да криеш от мен.
— Да крия ли?
— Виж какво, или знаеш по случая нещо повече от мен, или…
Тя помълча, обмисляйки следващите си думи.
— Или имам сериозни проблеми?
— Не се опитвай да ме залъгваш, Филип, вече обмислих всичко. Как може да знаеш по случая нещо повече от мен? — Тя се пресегна и натисна един клавиш. На екрана се появи редица въпросителни знаци. — Какви източници имаш? — Отново натисна; още въпросителни знаци. — Все се връщам към един и същ отговор. — Тя бавно изписа с един пръст: К-О-Н-С-Т-А-Н-С. — Права съм. Виждам го в очите ти. — Сложи длан върху гърдите ми и бавно ме изтласка назад, после се приведе, приближи устни плътно до ухото ми и тихо попита: — Тя ли ти каза, че Грийн е невинен? Използвала те е, Филип. Лъгала е, за да защити Уорън. Какво ти каза?
Вече нямах сили да лъжа или да отричам.
— Тя ме закле да мълча.
— Много ясно. Искала е да бъде сигурна, че няма да провериш дали е вярно. — Блеър ме завъртя, тъй че се озовахме нос срещу нос. — Е, сега положението е друго. Констанс и сенаторът промениха решението си. Току-що ни дадоха да го разберем съвсем ясно. Искат истината спешно да излезе наяве, значи онези измислици, които ти е разправила, не са нищо друго, освен… измислици. Затова казвай: какво беше?
— Хванала Грийн да копира документи. По-късно той й позвънил и на практика си признал. Това са онези обаждания, за които ти поиска обяснение от Уорън.
Блеър бавно се изправи.
— Копеле — промърмори тя, — знаел си, че е виновен. През цялото време си разполагал с доказателства. — Тя направи гримаса и посегна към чантата си. — Едно не разбирам — гневно каза тя. — Защо го е казала на теб? Дори ако е знаела, че ще удържиш на думата си, защо да ти разкрива подобно нещо?
— Тя каза, че рано или късно истината ще излезе наяве и колкото по-рано се случи това, толкова по-добри шансове имат да оправят нещата преди първичните избори. Същото имаха предвид днес министърът и Сандърс.
— Ако е искала истината да излезе наяве, защо си е мълчала? Защо те е накарала да пазиш тайна?
— Тя каза, че Уорън и Сандърс били на друго мнение… тогава. Искали да се окопаят и да заемат твърда отбрана. Тя ги бе изпреварила, винаги е била по-умна от мъжете, за които работи. Надяваше се, че като ми каже за вината на Грийн, ще ни накара да побързаме. Увери ме, че докато приключа доклада, вече ще е убедила онези двамата. Уорън и неговите хора щели да приемат изводите и да се съсредоточат върху това как да ограничат щетите. Никой нямало да хвърля камъни по вестоносеца.
— Е, вече са убедени и преди половин час всички бяха готови да продължат напред, освен теб — единственият край масата, който разполагаше с липсващото късче от мозайката, и затова трябваше да приемаме думите ти на вяра. Лично ти пъхна прът в колелото на следствието, за да го проточиш колкото се може по-дълго.
— Не е вярно.
— Вярно е, и още как. Твърдо си решил да съсипеш шансовете на Йънг. Затова се съгласи да напишеш междинен доклад. Дали си разчитал да разкрием истината тъкмо когато ще е най-болезнена? Или си смятал да използваш признанието на Констанс по-късно, когато ще нанесе най-големи поражения?
— Изобщо не смятах да го използвам.
— И защо?
— Защото тя излъга.
Блеър примига.
— Какво?
— С нея бяхме женени. Знам кога лъже.
Блеър свали чантата от рамото си и отново седна на бюрото.
— Страшно ми се пуши — каза тя. — Случайно да имаш цигари?
— Не, но мога да ти намеря дъвка или бонбони.
Тя не ме чу; говореше си сама: