Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
9
За последен път обмислих положението в автобуса. Първата възможност бе случаят да е приключил, но ако бяха открили Грийн, тя щеше да го каже направо. Втората възможност бе да са приключили с мен. Дали знаеха, че се скатавам от работа? Не ми хрумваше трета възможност, но се утеших с мисълта, че, така или иначе, дните ми във Вашингтон са към края си.
Влязох в малката заседателна зала десет минути преди определения час и се оказа, че съм пристигнал последен. В тишината се чуваше само гласът на министъра на правосъдието, даващ нареждания на секретарката, която се бе привела над рамото му и кимаше при всяка дума. Седнах до Блеър, която си водеше записки в бялото поле на някакъв доклад. Тя вдигна глава, изгледа ме безизразно и продължи да пише. Вляво от мен седяха двама сериозни сътрудници на министъра с шарени вратовръзки и еднакви къси прически — вероятно бивши служители от „Чатам и Бол“. Зяпаха верноподанически шефа, но когато им се стореше безопасно, хвърляха по някое око и на агент Търнър.
Вдясно от министъра седеше Секирата, килнал глава под странен ъгъл, за да слуша гласа на господаря си. Сякаш за да осигури някаква порочна симетрия, отляво бе седнал Джарет Сандърс, вероятно дошъл да напомни на всички кой се интересува от политическата страна на случая. Присъствието му потвърждаваше, че предстои нещо неприятно.
Настанен между Сандърс и Блеър, горкият Еванс нервно опипваше писалката си и не смееше да погледне Секирата. Той не притежаваше нищо друго, освен интелигентност, съобразителност и огромна трудоспособност, благодарение на които бе достигнал предела си в политическата йерархия. Може и да беше наясно с играта и на по-горно равнище, но нямаше необходимите способности. Най-смешното бе, че някога аз преуспявах в тази игра. След няколко години из периферията бях стигнал до своеобразно примирие с политиката на силата, когато реших, че истинската система за контрол и баланс не е между отделните клонове на правителството, а между неговите служители, отдадени изцяло на собствените си интереси, и онези, които отстояваха принципи. Системата се нуждаеше и от двете породи, а себе си виждах като един от онези балансьори, които поддържат държавното управление върху въжето, докато то пълзи от конгрес към конгрес и от правителство към правителство. Тази среда обаче е динамична и аз постепенно задълбах в нея дотолкова, че да узная къде са прословутите кирливи ризи, но не чак дотам, че да лъжа по въпроса. В столицата тази територия е ничия земя.
— Всички сме налице — обяви министърът, — тъй че хайде да започваме. Съжалявам, че ви извиках в неделя, но по случая има напредък и агент Търнър ще ви осведоми.
Блеър раздаде на всички по един пакет документи. Министърът, Сандърс и Секирата не докоснаха своите, което подсказваше, че вече е имало съвещание в по-тесен кръг. Документите бяха банкови извлечения от една малка спестовна каса в Ню Джързи. Сметката беше на името на Мартин Грийн; адресът — къщата на родителите му. Извлеченията започваха преди три години със сума малко над двеста долара. Освен трупането на дребни лихви нямаше други промени до последното извлечение, което отбелязваше внасянето на петдесет хиляди долара четири дни след изчезването на Грийн.
— Грийн е имал тази сметка от гимназията — обясни Блеър. — Тя не се споменава никъде във финансовите му декларации и молбите за кредити, защото съдържа съвсем малка сума и не е използвана никога. Последната вноска е направена от банка в Лихтенщайн. Опитваме се да проследим превода, но не се надяваме на успех.
— Заплащане — произнесе се министърът.
— Такава е и нашата теория — съгласи се Блеър.
— Мръсникът ни е продал — провлече Сандърс.
— Парите още ли са там? — попита Секирата.
— Да, до последния долар.
— Според вас защо? — попита един от стриганите. — Той е изтеглил всичко от сметката си във Вашингтон.
Всички зяпнаха нахалния сътрудник, докато Блеър отговаряше, гледайки право към председателското място.
— Петдесет хиляди долара са много пари, господин министър. Ако ги изтегли, привлича вниманието, а и не е удобно да носиш такава сума. Ако ги скрие някъде, ще трябва да се връща за тях, което не е много благоразумно за беглец. А ако просто ги прехвърли в друга банка, ще трябва да си открие сметка и пак рискува да привлече внимание. Най-доброто е да ги остави, където са си и да се надява, че няма да забележим.